Около легендарната структура СМЕРШ – Главното управление на военното контраразузнаване на СССР по време на Великата отечествена война, до ден-днешен витаят множество слухове. Донякъде това се дължи на факта, че и досега подробностите за някои специални операция се пазят в тайна.
Откъде идва названието „СМЕРШ“? То е измислено лично от Сталин. Първоначално за новата служба предложили друго име – „СМЕРНЕШ“, т. е. „Смърт на немските шпиони!“. Ала Сталин отговорил, че е необходимо да се води борба с разузнаването не само на Германия, но и на други страни – не си струва да се акцентира само върху една. Забележката била точна, понеже срещу СССР действали активно и специалните служби на немските съюзници: Япония, Финландия, Румъния, Италия. Така и останало СМЕРШ – „СМЕРть Шпионам“ (Смърт на шпионите).
Защо военното контраразузнаване СМЕРШ не било създадено в началото на Великата отечествена война, а едва на 19 април 1943 г.? След тежкото си поражение в Сталинград на 2 февруари 1943 г. Германия и нейните съюзници засилили своята разузнавателна дейност на Източния фронт. Само в немската група „Север“ функционирали 14 специални служби плюс агентура, подготвена от централния апарат на абвера (немското военно разузнаване).
СМЕРШ трябвало да решава много широк спектър от задачи: противодействие на вражески агенти в съветския тил, идентифицирането и неутрализирането им непосредствено след прехвърлянето им зад фронтовата линия, работа с военнопленници – под тази форма също се прехвърляли шпиони, водене на следствия и т. н. Всяко направление било ръководено от специален отдел в централния апарат на службата.
Основната заслуга на СМЕРШ е, че като обезвреждал агентите на врага и му предоставял дезинформация, успял да лиши немците от сигурни данни за планираните от съветското командване операции. Главните усилия били насочени към неутрализирането на действията на вражеските разузнавателни сили: абвера, военно-полевото разузнаване, РСХА (Главното управление за имперска безопасност). В резултат, през годините на войната германската агентура така и не могла да се добере до нито един важен план за предстояща съветска офанзива, както и да извърши мащабен саботаж. Генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел (който подписва капитулацията на Германия на 9 май 1945 г.) бил принуден да признае: „Ние така и не получихме нито веднъж данни, които биха имали съществено въздействие върху развитието на военните събития“.
Източник: Уикипедия
Така например, само от юли до септември 1943 г. в различни фронтови участъци при Ленинград били хвърлени с парашути 16 разузнавателни групи с радиостанции, за да получат информация за възможните направления на предстоящото съветско настъпление. Но СМЕРШ пресякъл действията им, а неколцина немски агенти били вербувани. Един от тях – Мокий Карашченко, сам се явил в контраразузнаването. С негова помощ, както и с друга активна дейност, станало възможно да се измами немското разузнаване – като му се даде невярна информация за съсредоточаването на основните съветски сили.
Впрочем, за да проверят получената от Карашченко информация, немците прехвърлили в съветския тил опитен агент – преподавателя в разузнавателната школа в Каунас Борис Соломахин. Но след арестуването му той също изразил желание да работи за СМЕРШ. След като се завърнал в Каунас, Соломахин потвърдил информацията, предавана от Карашченко, и дори получил от абвера медал „За заслуги“.
Независимо от стереотипния възглед за СМЕРШ, че това е организация, действала главно в тила, най-много били офицерите непосредствено на фронтовата линия. Там са и най-големите загуби – към 1 март 1944 г. по фронтовете били загинали 3725 от тях. Само при боевете за Ленинград и снемането на блокадата паднали 1267 офицери от СМЕРШ. Чак през ноември 1943 г. ръководството на службата за пръв път предложило на Сталин да бъдат наградени военни контраразузнавачи – дотогава ордени и медали се давали само войсковите командири по места.
Друг стереотип за СМЕРШ е схващането, че неговите членове разстрелвали или лишавали от свобода арестувани лица. Организацията просто нямала такива права – това било функция на военните съдилища, както във всички армии по света. Дори за обикновен арест трябвало да се получи разрешение от командването на съответната военна част.
СМЕРШ също нямал право да арестува и цивилни граждани. С агентурата сред тях се занимавало друго ведомство – НКВД. Съвместни операции се реализирали само срещу помощниците на нацистите: бандеровците в Западна Украйна, „горските братя“ в Прибалтика и др.
Статистиката сочи, че оперативният офицер от СМЕРШ бил на служба средно 3 месеца, а след това излизал от строя – или загивал, или се озовавал в болница след раняване в хода на специална операция.
СМЕРШ се справил с възложените му задачи. През войната били арестувани или ликвидирани над 6000 терористи и около 3500 диверсанти. Общо били неутрализирани над 30 000 немски агенти, а в германския тил били изпратени повече от 3 хиляди съветски разузнавачи. Неслучайно историците са единодушни, че това било най-ефективното контраразузнаване по време на Втората световна война.
За СМЕРШ са написани доста книги, снимани са филми, създадена е дори компютърна игра. Сред най-популярните произведения на изкуството, посветени на тази организация, е романът на Владимир Богомолов „Август 44-та“ („Моментът на истината“), където авторът използва и цитира реални документи от военните архиви; но, все пак, не споменава названието СМЕРШ.
В първия роман на Ян Флеминг за Джеймс Бонд – „Казино „Роял“, се появява агент на СМЕРШ, който дори спасява живота на героя. Но авторът явно не е бил в течение с историческите дадености – романът визира събития около времето на написването му и започналата „студена война“ – 1953 година, а СМЕРШ е разформиран на 4 май 1946 г.
