Още

    Понтий Пилат и решението му, което променя историята на цялото човечество

    В историята се срещат хора, които не блестят с някакви особени качества, но остават в нея само с една своя постъпка. Нещо подобно се случило с римския прокуратор в Юдея Понтий Пилат (Пилат Понтийски). Той не бил известен с някакви свои деяния нито преди, нито след разпятието на Иисус Христос – появил се от неизвестността и изчезнал отново в нея. Но неговото решение да измие ръцете си променило историята на цялото човечество само в един миг.

    Ала дали изобщо е имало такъв политик и чиновник в Римската империя? Независимо, че намерените документални потвърждения са малко, вече е ясно: да, Понтий Пилат наистина е живял и управлявал Юдея по времето на Иисус Христос. И, разбира се, любопитно е откъде се е появил…

    През 13 г. пр. Хр. в Каледонската гора на Южна Шотландия пристигнал римски отряд. Това била границата, на север от която започвали земите на дивите племена на пиктите. Те не се подчинявали никому и нападали римските гарнизони. Командирът на отряда – центурионът Понтий, имал за задача да установи добри отношения с шотландския вожд Металанус. Той посетил столицата на вожда – селището Фортингел.

    Най-известното място във Фортингел било тисово дърво, за което смятали, че е на възраст 2 хиляди години. Под това дърво римският центурион срещнал дъщерята на вожда – Елия, и се влюбил в нея. Междувременно, с разрешението на Металанус, римляните построили малко укрепление. Отношенията на Понтий с местното населениие били толкова добри, че вождът не възразил за сватбата на дъщеря си с римския офицер.

    Но се случило нещастие. Елия родила момче и умряла по време на раждането. Сирачето израснало в римското укрепление, докато дошло време баща му да напусне Шотландия. Вождът изпратил с него сина си Мансутеус, за да учи в Рим…

    Тъй като Понтий е рядко име, британските историци веднага направили връзката с Пилат от Евангелията. Още повече, че синът на Понтий, роден в 10 г. пр. Хр., бил на същата възраст, на колкото би трябвало да е прокураторът на Юдея. Но откъде идва втората половина на името му – Пилат? Според изследователите, малкият Понтий осиротял скоро, след като пристигнал в Рим – баща му починал. Тогава на момчето дали филцова шапка – „пилатус“. Такава имал право да носи само глава на семейство. Ако тази шапка била наследена от възрастен, никой не би обърнал внимание. Но, когато глава на семейството става 10-годишно момче, в обръщението „Пилатус“ се чувства и уважение, и известна добродушна ирония.

    Понтий Пилатус започнал държавна служба и на 40-годишна възраст получил високия пост прокуратор (управител, наместник) на Юдея. Съдбата се усмихнала и на приятеля му принц Мансутеус. Той се оказал много способен. В Рим толкова го харесали, че го изпратили у дома му, като не само потвърдили титлата му на шотландски вожд, но и го назначили за римски прокуратор, което се случвало много рядко – по правило, римляните не се доверявали на вождове от завладените провинции.

    По-нататък историята е позната. Юдейските свещеници в Йерусалим видели в Иисус Христос заплаха за господството си в страната. Обвинили го в богохулство и бунт срещу властите, хванали го и отвели при Понтий Пилат. Пилат разговарял с Христос и очевидно се убедил в неговата невинност. Но римският прокуратор трябвало да остане в приемливи отношения с ръководителите на еврейската общност. Казал на свещениците от Синедриона, че смята Христос за невинен и възнамерява да упражни правото си на помилване – в чест на еврейската Пасха да освободи един от осъдените на смърт и това да бъде Иисус.

    „Христос пред Пилат“, картина от Михай Мункачи (1881)

    Източник: Уикипедия

    Евангелието от Матея разказва така събитията (Глава 27):„20. Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара’ва, а Иисуса да погуби. 21. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара’ва. 22. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23. Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26. Тогава им пусна Вара’ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие“.

    Проблемите на Пилат започнали след разпъването на Христос. Независимо от гъвкавата му политика, скоро в Ерусалим избухнал бунт срещу римляните. Той го потушил жестоко, с което предизвикал недоволството на Рим. Отзовали го и го чакал съд. Ала тогава император Тиберий, който наредил това, умрял. Съдът не се е състоял, но имуществото на Пилат било конфискувано, а него уволнили от държавна служба.

    Пилат напуснал Рим и отишъл на север. Преданията разказват, че се завърнал в Шотландия, управлявана от неговия приятел от детските години. Вождът Мансутеус го посрещнал като свой брат. Твърди се, че Понтий Пилат проповядвал християнството в цяла Британия и постигнал значителни успехи в това си начинание. От хрониките е известно, че той починал на 5 юли 55 г., т. е. живял 64 години – доста напреднала възраст за онези времена.

    Понтий Пилат бил погребан като християнски отшелник и свят човек под древното тисово дърво, където за пръв път се срещнали родителите му. Този тис е оцелял до наши дни. Сега до него се издига малка църква.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови