Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и властта над съдбите на хората там. Те невидимо управляват политиката и икономиката, като превръщат човеците в роби на кредита. Най-големите банки на планетата са тези на Уолстрийт, Световната банка, Международният валутен фонд, Федералният резерв.
Някои изследователи на световните банкови структури, като например Джери Раф, доказват в своите произведения, че проектът на банкерите-конспиратори с кодово име „Нов световен ред“ е започнал преди 300 години. Банката на Англия заема особено място в него.
Фактите са неоспорими: през 1694г. е поставено началото на хищническата кредитно-банкова система. По онова време, Британската империя била най-голямата суперсила в света. Но крал Уилям IIІ изпразнил държавната съкровищница в 4 скъпоструващи войни. И тогава шотландецът Уилям Патерсън му отпуснал кредит от 1,2 милиона лири стерлинги с 8% лихва годишно. За награда, кралят разрешил на Патерсън да създаде частна Централна банка на Англия – като по този начин му прехвърлил властта над паричната система на страната. Цената на такава политика обаче се оказала твърде висока – правителството затънало в дългове към новата частна банка. Така, за да поддържа лихвените плащания по кредитите, увеличило данъците върху американските колонии. Америка била принудена да започне да издава собствени хартиени пари – „колониални разписки“. Лондон бил възмутен и през 1764г. забранил на колониите да емитират свои собствени пари.
Бенджамин Франклин пише за резултатите: „Само за една година икономическите условия се влошиха толкова много, че ерата на процъфтяването свърши. Настъпи такава депресия, че улиците на градовете се напълниха с безработни „. Според него, именно това е основната причина за американската революция от 1776г.
Президентът на Съединените щати през периода 1829-1837 г. – Ендрю Джексън, се опитал да унищожи Втората американска банка, най-силната тогава в САЩ. Именно това била причината за провала му в политиката. За да оклеветят президента, банките създали лоши дългове, хиперинфлация и високи лихвени проценти, които помогнали да бъде свален Джексън, обвинявайки го в икономическа депресия.
Друг президент, Ейбрахам Линкълн (1861-1865 г.), също се опитал да се отърве от всемогъщата сила на Националната банка, като пуснал „зелените гръбчета“ – хартиени пари. Американските „зелени гръбчета“ обаче, предизвикали гнева на европейските банки. Скоро, Линкълн бил убит, както и третият президент, който се противопоставил на международната парична система – Джеймс Гарфийлд (1881 г.). Гарфийлд бил убеден: „Който контролира паричната система в една страна, е абсолютният господар на всички отрасли в индустрията и търговията“.
Джеймс Гарфийлд /20-ти президент на САЩ/ – Уикипедия
Един век по-късно, Джон Кенеди имал план да изплати държавния дълг в американски банкноти – и бил убит.
Джон Кенеди – Уикипедия
Световните банкери бързо осъзнали, че най-големи печалби носят държавните заеми. Но тук се появява голям проблем: как може една банка да разчита на връщане на заема, когато насреща си има властите на добре въоръжена суверенна държава? Именно поради тази причина се разорили най-големите банкери на Средновековието – Фугерите. Немските князе просто отказали да върнат заемите, които били получили. Какво може да направи в такъв случай един банкер, който физически разполага само с бюро и мастилница – а насреща му стоят войници с пушки и оръдия? Жълтиците, при цялата им привлекателност, не могат да стрелят.
Изходът бил намерен от франкфуртския банкер Майер Ротшилд. Той разработил оригинална схема: ако някоя държава не иска да изплати дълга си, банката отпуска огромен заем, при изгодна за получателя ниска лихва, на враговете на непослушното правителство – за да финансира война срещу него.
Майер Ротшилд
Схемата функционирала перфектно – именно така били организирани войните между европейските държави през ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. Също и войните в Корея и Виетнам, под благородния лозунг за борба срещу комунизма, които всъщност били военен контракт за кредити от милиарди долари, взети от банките.
Американският историк Антъни Сатън пише: „Световният финансов елит съзнателно и преднамерено помогнал за болшевишката революция от 1917г. Но болшевиките не успели или не поискали да върнат дълга – затова и банкерите спонсорирали техните противници през 1919-1920г.“
Хиперинфлацията в Германия през 1923г., когато един хляб струвал 100 милиарда марки, била старателно премислен проект на американските банкери. По-късно, те финансирали, както Франклин Рузвелт, така и Адолф Хитлер. За финансирането на изборите, спечелени от Хитлер през 1932г., бащата и дядото на двамата президенти Буш – Прескот Буш, бил даден под съд по време на войната, но адвокатите му го отървали от затвора.
Прескот Буш – Уикипедия
Неслучайно, съществува популярната сентенция, че за да настъпи световен мир, просто най-богатите банкери трябва да бъдат вкарани в затвора. Проблемът е, че и парите за строежа на затвори също се дават от банките.
