Ежедневието на храбрите мускетари било запълнено не само с героични подвизи. В интервалите между опасните поръчения, които изпълнявали, смелчагите се радвали на вниманието на красиви дами. Именно перипетиите около тях съставляват най-четивната и развлекателна част на т. нар. „Мемоари на господин д`Артанян“ на Куртил де Сандра (1644-1712), където авторът развихря фантазията си, впрочем, като избягва да споменава конкретни имена.
Освен „съпругата на посланика“, „богатата вдовица”, „светската дама” или „камериерката“, там се срещат женски образи, които по-късно послужили за прототипи във великия роман на Александър Дюма. На първо място, това е хазяйката на д’Артанян на улица „Старият гълъбарник“, която в „Тримата мускетари“ се превръща в очарователната Констанс Бонасио, довереница на кралицата. Куртил, който, за разлика от Дюма, не умее да слее политическата интрига и галантната хроника в красив, романтичен сюжет, я описва като „доста хубавичка жена, достойна за вниманието, което проявявали към нея“.
Нейният съпруг, бивш пехотен лейтенант, предлагал, така да се каже, „удобни случаи“, понеже често пътувал и дълго отсъствал от семейното огнище. Но, вместо този сюжет да се превърне в драма и накрая дори в трагедия, както прави Дюма, когато Констанс умира, отровена от жестоката миледи, при Куртил това приключение става комедия: една вечер усъмнилият се ханджия, въоръжен с пистолет и кама, заварва двете гълъбчета в леглото. На безстрашния мускетар не му остава друго, освен да скочи от прозореца. Само по нощница, той се приземява в двора върху главите на дузина чираци, които „се възползваха от прекрасната лунна светлина, за да крадат месо“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
