ян. 21, 2020
608 Views

Тайната експедиция на Петър I в Африка

Автор:

Със започването на ерата на големите географски открития Испания и Португалия се втурнали да изследват света, налагайки своята власт в отвъдморските територии. По-късно към тях се присъединяват Англия, Франция и Холандия. Русия, която нямала толкова добър флот, можела да мисли само за анексиране на съседни земи. Така било докато Петър I не се възкачил на трона.

Големият реформатор, наред с други неща, внесъл от Европа корабостроителна култура. С появата на солидни морски съдове у императора нямало как да не се появят колониални амбиции. Но по това време по-голямата част от земята вече била разпределена, така че било необходимо да се търси нещо не толкова добро. На тези изисквания отговарял един остров край източното крайбрежие на Африка, наречен Мадагаскар, където пиратите организирали някакво подобие на държава.

Преди това Мадагаскар бил управляван от французите, но през 1670 г. на острова избухнало въстание и всички колонизатори били избити. Останалите бази били завзети от корсари: от тук било лесно да се атакуват търговски кораби, плаващи към и от Индия. От време на време европейците изпращали наказателни експедиции, но те не били особено настоятелни, а пиратството не било изкоренено. Така на острова постепенно се оформя така нареченото кралство Мадагаскар, което се управлява от авторитетни морски разбойници.

Карта на Мадагаскар, 1702 година.

През 1721 г. шведите замислят да поемат контрола над Мадагаскар. След като губи Северната война, кралството се нуждае от нови източници на доходи. Вицеадмирал Даниел Уилстър бил поставен начело на африканската експедиция, но скоро става ясно, че хазната е толкова празна, че няма достатъчно пари за екипиране на корабите и планът бива спрян.

От друга страна, Уилстър се оказва много хитър човек: бързо отишъл в Петербург, където обявил, че не е враг на Русия и имал важна държавна работа с царя (изненадваща била простотата на маниерите му). Петър, научавайки за Мадагаскар, се ентусиазирал.

Подготовката започнала в Ревел (днес Талин) в най-строга секретност. Цялата кореспонденция се водела в походната канцелария на командира на руския флот адмирал Апраксин, без участието на Адмиралтейския колегиум и Колегиума по външни работи: те били препълнени с представители на западните дворове. В документите дори не се посочвало местоназначението, там пишело: „Следвайте мястото, определено за вас.“

Карта на света от XVII век с предполагаемият маршрут на експедицията.

Уилстър е отведен в Роджървик и до заминаването си той живее в къщата на коменданта в пълна изолация, почти като затворник. Те решили да не излизат под военния флаг, но тъй като многофункционалните фрегати под търговски флаг били подозрително явление, било наредено да избягват натоварените морски пътища. Маршрутът бил планиран не през Ламанша, а край Великобритания.

Две фрегати, холандско производство, били оборудвани с три хиляди рубли, отпуснати от хазната: “Амстердам Галей” и “Декрон де Ливде”. Уилстър, който ръководел експедицията, бил инструктиран да разгроми основните пиратски бази, да предаде писмото от Петър I на господаря на Мадагаскар и да се договори с него за установяване на дипломатически и търговски отношения.

Корабите напускат Ревел на 21 декември 1723 година. Но преди дори да успеят да стигнат до Датските острови, по време на буря, една от фрегатите започнала да се пълни с вода, а другата показала проблеми със стабилността. Наложло се без време да се върнат обратно. Петър, обаче, не изоставил намерението си, започнала нова и по-упорита подготовка. Въпреки това, след смъртта на първия руски император се лага край на африканската кампания. Така Русия не стига до Черния континент.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu