Аристократките от Поднебесната империя знаели как да се грижат за себе си.
Всяка от тях живеела в условията на жестока конкуренция. Дамата трябвало да изглежда като богиня всеки ден, та вечер мъжът й да избира само нейните стаи – защото до 20-ти век богатите китайци можели да си позволят по няколко жени.
Китайските хроники от VII век са съхранили поразителната история на възхода на обикновеното момиче У Хоу. Тя прекарала младостта си сред хиляди други наложници в харема на император Тай Цзун (599-649). Когато той умрял, красавицата, според обичая на онези години, я чакала незавидна съдба – да прекара остатъка от дните си в будистки манастир. А тя била само на 24. Но У Хоу не бързала да се отказва от живота.
Тя се изхитрила да стане любовница на престолонаследника – следващия император Гао Цзун. Той постоянно я посещавал в манастира. Какво привличало там изнежения до болезненост владетел, който вече имал законна императрица и нов харем от наложници? У Хоу предлагала на госта си специален чай, чиято тайна й разкрили монасите. Тази напитка му придавала яснота на ума, жизненост и мъжка сила. Тези тайни срещи продължили 6 години, докато императорът най-накрая взел У Хоу при себе си в столицата. Жената дълго чакала своя звезден час – и го дочакала.
След като родила на императора четирима синове и дъщеря, У Хоу успяла да стане императрица.Тогава набързо се справила с всички съперници и завистници. Под името У Цзе-тян тя царувала 40 години в Поднебесната и влязла в историята като единствената жена на китайския престол, която сама управлявала империята.
Но каква напитка приготвяла У Хоу за себе си и император Гао Цзун? Историците са склонни да вярват, че става дума за специален вид чай – вероятно с добавки.
Чаената култура в даоистките и будистки манастири била издигната в култ. Смята се, че китайските монаси пазели много тайни за събирането и варенето на чаените листа, а също и отглеждали специални сортове. Те смятали, че именно чаят е еликсирът за постигане на физическо безсмъртие. Проучвания на китайски учени установили, че даоистите, които търсели безсмъртие, използвали известния чай „пуер“. Колкото по-отлежал – толкова по-активни били свойствата му. Може би именно с негова помощ интригантката У Хоу пробудила скритите сексуални желания и възможности на императора.
Красавиците на Китай и в древни времена, и днес, предпочитат не черен, а зелен чай. Отдавна се вярва, че той запазва младостта. Съвременната наука доказва, че в това има известна истина. Зеленият чай съдържа голямо количество антиоксиданти – вещества, които предотвратяват окисляването и стареенето на клетките. Визуалният ефект се проявява предимно в състоянието на кожата и косата. Но в зеления чай има и други полезни съставки. Сред тях са танини, алкалоидите теин и кофеин, доста голям брой витамини (най-ценният е витамин Р, който е доста рядък) и ароматни вещества.
За красива в Китай се смята гъстата, блестяща и права женска коса. За да блести, я плакнели със зелен чай. В силната запарка добавяли малко розмариново масло и я втривали всеки ден в кожата на главата. Съвременните козметици откриха, че тази древна рецепта помага благодарение на витамин В2, който прави косата еластична и отстранява пърхота.
Императриците даже вземали цели вани със зелен чай, в които добавяли жасминови листчета, рози и етерични масла. Такава вана също лекува редица заболявания, защото чаят има силен бактерициден ефект. Той се използва и като локален антисептик, например при конюнктивит, изгаряния и рани.
Но за най-лековит се смятал чаят от гъбата „комбуча“, особено при женски заболявания и безплодие. Днес смятат, че тази гъба е най-добрият природен антибиотик. Традицията да се отглежда и да се пие вкусната ободряваща напитка датира от хиляди години. Трудът на китайския учен Ву Син „Божествената енергия и изцелението“ е в основата на китайската традиционна медицина. В него има 3 три раздела – за гъбите, растенията и минералите. Но по своите лечебни свойства гъбите са поставени над всичко друго.
Друга тайна на китайските жени от древността са напитките на базата на женшен. Това легендарно растение наистина е мощен стимулант, но, за съжаление, е изключително трудно да се отглежда. Женшенът има една особеност: никога не се знае дали е на мястото си или не. Някоя година може да расте много добре и дори да цъфти. А после се крие 2-3 години и не показва никакви признаци на живот.
Съвременната наука е разкрила тайния механизъм на действие на растението. Оказва се, че коренът от женшен стимулира производството на белтъчината сиртуин в организма, която премахва натрупаните с години токсини и шлаки. Затова красавиците от Китай приготвяли на мъжете си настойки от женшен.
Друг чудотворен корен е джинджифилът. Първите известни археологически находки, свидетелстващи за използването му, са открити в гробниците на династията Хан в Северен Китай и датират от II век пр. Хр. В погребения са намерени торбички с останки от сух джинджифилов прах, които слагали до умрелия за пътуването му към другия свят. Лечебните свойства на този лютив корен с богат вкус му отворили пътя към медицината.
Великият китайски мислител Конфуций всеки ден ядял суров джинджифил и пише много за неговите невероятни свойства. Той особено ценял джинджифила заради факта, че тази подправка подобрява паметта, допринася за развитието на ума и интелигентността. Джинджифилът бил смятан още и за най-доброто лекарство против чумата. Днес в традиционната медицина на Източна Азия той е едно от петте най-силни лечебни растения.
