Любителите на приключения се впечатляват от тайнствените археологически обекти по света. За тях са направени вълнуващи филми, превърнали се в класика. А всъщност съвсем близо, криещи се сред зеленина, и у нас има тайнствени древни обекти. Те носят заряда на вековна история. На мощните си рамене, те са понесли тежеста на векове и величествено разкриват древни митове и легенди.
Това са мегалитите, древни масивни каменни градежи, появили се в края на неолита и създавани в продължение на няколко хилядолетия, до началото на желязната епоха.
Първите мегалити са представлявали готови природни скални форми, които са издълбавани с с помощта на по-твърди каменни или бронзови оръдия на труда. В последствие древните хора са се насочили към създаване на самостоятелни градежи от огромни скални блокове, грубо отцепени или одялани във вид на плочи или стълбове.
Сакар, Странджа и Родопа планина са най-богатата на Балканския полуостров зона, с мегалитни и скално-изсечени паметници. Началото на създаване на мегалитите в България се губи назад във времето. Първото приблизително датиране на мегалитно строителство е около края на третото хилядолетие пр.Хр., от траките. Най-ранните мегалити са били скално-изсечените, в последствие са се появили мегалитни обекти от типа циклопски градежи, менхирити, долмени и смесени форми.
Установено е, че има специфично разположение на различните мегалитни форми, според геоложките и минераложките особености на районите. Долмените са разположени предимно в райони от кварц-съдържащи интрузивни скали и рамка от метаморфни скали, най-вече на територията на Сакар и Странджа, а скално-издълбаните паметници се срещат предимно в райони с вулканичен и седиментен произход като Източните Родопи. Където има долмени няма скални ниши и обратното.
Мегалитите са от епоха, за която няма писмени данни, затова може само да се предполага за тяхното предназначение. Без съмнение те са обслужвали духовната сфера на обществото и се изключва да са градежи с битов, военен или производствен характер. Постоянен е само архитектурният и конструктивен подход към градежите, при това не само на територията на България, но и в световен мащаб.
Според легендите и вярванията на древните траки, тези светилища са имали силата да пречистват и дават нови сили. В тях са се изпълнявали религиозни ритуали и обреди.
Има и хипотеза, че са астрономически обсерватории. Спецификата на местоположението на обектите, отговаряща за определени циклични астрономически явления е подтвържение на хипотезата.
Ето някои от най-значимите мегалити в България:
Белинташ
Белинташ се намира на 30 км югоизточно от Асеновград. В превод от турски език означава Белият камък. Култовият тракийски обект е от V век пр.Хр. Дължината на скалното плато е около 300 метра, а надморската му височина е над 1200 метра. В най-високата част на скалата са издълбани кръгли отвори, ниши, улеи и стъпала. Смята се, че детайлите образуват карта на звездното небе. Според легендите там е съществувало древно светилище посветено на бог Сабазий, изградено от тракийското племе беси.
Мишкова нива
Мишкова нива се намира близо до Малко Търново и е най-древното светилище на траките в Странджа. Учените са го датирали от 5-3 век пр. Хр. Първоначално е бил долмен, а по-късно е превърнат в светилище-гробница на Бога Слънце. Камъните са подредени в три кръга, които за древните траки символизирали вечността и кръговрата на живота. Диаметърът на най-външния кръг е 25 м, а на най-вътрешния – 4 м. В светилището има добре запазен жертвеник.
Харман кая
Харман кая е скално-изсечено тракийско светилище в Родопите. Намира се край село Биволяне. Комплексът е развит около малка естествена пещера с дълбочина 7 м. От двете й страни са изсечени трапецовидни ниши, а срещу входа й е намерена керамика от енеолита. В скалния склон над реката е издълбана гробница. В подножието на платото има още една пещера, дълбока 20 м и със следи от обработка.
Орлови скали
Светилището Орлови скали се намира на около 3 км южно от град Ардино, в Източните Родопи. Датирано е от 5-4 век пр.Хр. На недостъпно място в скалите са издълбани повече от 100 скални ниши (3 са разрушени) с трапецовидна форма. Дълбочината им е между 8 и 12 см. Тези ниши принадлежат, на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. Били са с култово предназначение като в тях са поставяни култови съдове при тържества
Царев връх
Царев връх е голямо мегалитно светилище. То е част от обширна древнотракийска сакрална територия, разположена по билото на Рила, между Марков връх и западното подножие на Царев връх. Общата дължина е около 5 км, а надморската височина приблизително 2200 м. Учените смятат, че това е езическия предшественик на Рилския манастир. Според Житието на патриарх Евтимий, както и според народните легенди, тук цар Петър I се е съветвал със Свети Иван Рилски.
Кромлех при Долни Главанак
Кромлех означава кръгъл камък. Кромлехът край село Долни Главанак е мегалитно съоръжение с култово предназначение, изградено от големи каменни блокове, подредени в кръг. Мегалитът е изграден около 8-6 век пр. Хр. Край него са открити артефакти от Средновековието, което показва многовековното му функциониране.
Долмен в село Хлябово
Най-големият долмен в България се намира край село Хлябово, в Сакар планина. Датиран е на около 1050 – 500 г. пр.Хр. Долмени има и в местност Клифтинова нива.
Долмените са гробници, изградени от естествени или грубо оформени каменни блокове Върху които се поставял друг голям каменен блок. Представляват продълговати помещения с една или две камери. След ритуала на погребението, долмена се засипвал с пръст до образуване на могила.
Тайнствените тракийски мегалити в България – част 2
За предназначението на светилищата. За мен те са слънчеви обсерватории където с наблюдение на изгревите и залезите на слънцето чрез маркировки за съответното време от годината е можело да се определят дати от календара/начало на годината-Коледа-25 декември, пролетно равноденствие-началото на пролетта 22 март, лятно слънцестоене и обратно към есента и зимата. Всички така наречени светилища са с предназначение слънчеви обсерватори. Думата обсерватория като чуждица напълно може да се замени с думата наблюдателница. Това са били инструментите на предците ни от далечното минало, но това целогодишно наблюдение на движението на слънцето на хоризонта е инструмента с който много точно е създаден календара от 365 дни в които слънцето прави пълен цикъл. Разбира се че на тези места са се извършвали и обредите към бога слънце, както и се е празнувало -пролетните празници, есенното благоденствие от прибраната реколта, когато виното е готово. Тъй като все още няма точно датирани мегалити може да само. Тракийските „гробници“ така да ги наречем са датирани от доста по късно време 3 -5 век преди Христос, но по същество не представляват гробници. Предположението не е мое а на Китов който има богат опит в разкриване и описание на тези тракийски храмове. Да най-вероятно това са обредни храмове, но тук забелязах нещо общо между всички тракийски „гробници“ Входа на всички има направление на югоизток към изгрева на зимното слънцестоене, което предполага и друго предназначение, определяне на началото на новата година на 25 декември. С тази си ориентация слънчевите лъчи проникват единствено по време на зимното обръщане на слънцето/зимното слънцестоене/ и маркират датата на новата календарна година. Тук на наша територия слънчевите светилища са толкова много и малка част от тях са регистрирани и описани. Заслужава си, защото тези места наистина представляват по своето предназначение слънчеви древни обсерватории, вероятно по-стари от известния Стоунхенд в Англия или слънчевата обсерватория в Гозек, Саксония, Германия която при това е възстановена и е била изградена преди и сега от дървени трупи.Всеки може да отиде безплатно там и да се убеди как е действала.