В средата на X век възникнало религиозно течение, което разпространявайки се оставило дълбоки следи в развитието на европейските държави. В България последователите на неортодоксалната доктрина били наречени богомили, на името на основоположника й поп Богомил. Прокудени от родината си, те се пръснали из Европа. В различни части на Европа били наричани различно – албигoйци, катари, торбеши, бабуни и др. Някъде бивали приети, другаде гонени, измъчвани и изгаряни. Над 18 000 богомили загинали из Европа, обявени за еретици, заради непростимият грях, че отхвърли официалната църковна йерархия и смятали, че между Бог и човек не трябва да има посредници.
Вместо „вяра“, получена от втора ръка, богомили и катари търсели личното познание на Бог. Те призовавали хората да живеят скромно, като добри хора. Според богомилите, целта на живота е човек да преодолее материята, да отхвърли всичко и да се слее с любовта. Сред богомилите имало много лечители. Вярванията им и начина им на живот, много наподобявала на вещи хора – знаещите или вещерите. Именно заради богомилите била създадена Светата инквизиция, която започнала гонение на еретици, и прераснала в лов на вещици.
Албигойският кръстоносен поход, продължил в периода 1209 – 1229 г., бил военна операция, започната от папа Инокентий III с цел да унищожи катарската ерест в Лангедок. Това било началото на създаването и институционализирането на Доминиканския орден и на Инквизицията. Тя започнала работа в Тулуза през ноември 1229 г. При властта на папа Григорий IX, на Инквизицията била дадена голяма сила за справяне с ересите.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
