Тива е столица на Египет през Новото царство на Древен Египет (1570 – 1069 пр.н.е) и се превръща във важен център за поклонение пред бог Амон. Тива е изграден от двете страни на р. Нил като основната част на града е на източния бряг, а обширният некропол на западния.
Градът се намирал на около 674 км. южно от днешния град Кайро. Сега Луксор и Карнак се намират на мястото, на което е бил изграден Тива, а околностите му се отличават с някои от най-важните археологически обекти в Египет като Долината на царете, Долината на цариците, Рамесеум (храм-паметникът на фараон Рамзес II), храма на Рамзес III и величествения храмов комплекс на кралица Хатшепсут.
Тива е важен град през 3200 г.пр.н.е, най-вече заради преклонението пред бог Амон и е известен със своите богатства и величие. Дори Омир пише за великия град, а гърците го наричат „Diospolis Magna” (Великият град на Боговете). По време на Амарнския период (1353 – 1336 г.пр.н.е.) Тива е най-големият град в света с население от 80 000 души. По същото време Ехнатон премества столицата от Тива в Ахетатон, за да се разграничи от управлението на своите предшественици. Когато синът му Тутанкамон наследява трона, той веднага връща столицата обратно в Тива.
Тива продължава да бъде важен културен и религиозен център през почти цялата египетска история, дори след като столицата е преместена в Пер-Рамзес от Рамзес II. През този период свещениците поклонници на Амон управляват в Тива, докато фараонът управлявал в Пер-Рамзес. Междувременно градът продължава да расте, а храмът на Амон става все по-величествен. Градът е разграбен от асирийците през 666 г.пр.н.е, възстановен и по-късно разрушен от римляните през 1 век.
Новото царство
По време на Новото царство Египет се стабилизира, а религията и религиозните центрове процъфтяват отново с пълна сила. Светилищата, храмовете и обществените сгради на Тива били ненадминати по своята красота и великолепие. Пишело се, че всички останали градове били изградени „по модел на Тива“. Силата на бог Амон трябвало да бъде изцяло отразена в свещения град и всеки строителен обект трябвало да надминава предишния. При управлението на 18-тата династия (1550 – 1307 г. пр.н.е.) Тива се превръща в най-славния град в цял Египет.
Амарнски период
По време на управлението на Ехнатон свещениците поклонници на Амон в Тива добили толкова голяма власт, че притежавали повече земя от фараона и имали повече богатства от него. Историците смятат, че именно това е била причината Ехнатон да приеме монотеизма и да обяви Атон за върховно божество. Отричайки съществуването на други богове, Ехнатон ефективно прекъсва източника на богатство и власт за свещениците. Поклонението пред всички останали богове, освен Атон, било забранено, образите им са унищожени, а храмовете на Амон затворени. След това Тива е изоставен за сметка на града на Ехнатон – Ахетатон.
Ехнатон
Ако истинските мотиви на Ехнатон били да „смаже“ поклонниците на Амон и да поеме властта им – той успява да постигне това. Сега имало само един истински Бог, чиято воля можел да разтълкува единствено фараона. Това работело добре за Ехнатон и неговите близки, но не и за египетския народ. Поклонението пред традиционните богове в Египет било важен аспект от живота на хората и освен свещениците много други изгубват възможността да практикуват занаята си. Всеки търговец, който продавал религиозни артефакти, всеки занаятчия, който ги произвеждал, всеки писател, който пишел молитви за поклонение, останал без работа. Освен ако не приемели религията на фараона и не започнели да почитат неговия бог.
След смъртта на Ехнатон неговият син Тутанкамон отново връща на почит старите богове и „съживява“ храмовете. Столицата е върната в Тива, а строителните проекти започнали наново. Тутанкамон е наследен от Хоремхеб – последният от 18-тата династия, който вярвал, че старите египетски богове са разгневени от обидата, нанесена им от Ехнатон. Той насърчавал строежите на нови храмове в Тива и унищожил всичко, свързано с бог Атон. Хоремхеб обявява за свой наследник Рамзес I, с когото започва 19-тата династия в Египет.
Рамзес II премества столицата от Тива в град, наречен на него – Пре-Рамзес, където изгражда грандиозен дворец, чрез който иска да се разграничи от царуването на всички свои предци. Някои историци смятат, че той прави това, просто защото Тива вече бил великолепен град, в който нямало какво още да се подобри, а самият Рамзес II бил фараон, който трябвало да направи впечатление.
Славата на Тива започва да намалява през Третия преходен период на Древен Египет, но все още е внушителен град. Легендарната красота на града заемала специално място в сърцата на египтяните. Нубийският фараон Татанами превръща Тива в своя столица през 7 век пр.н.е, искайки да се свърже със славата на града от миналото, но царуването му е твърде краткотрайно. Асирийският цар Ашурбанипал нахлува в Египет през 667 г.пр.н.е и отново в 666 г.пр.н.е, довършвайки работата, която преди това не е успял да извърши – като унищожава Тива и оставя града в руини.
Асирийците решават, че Тива трябва да бъде възстановен отново чрез труда на египтяните, заради съпротивата на народа срещу асирийското управление. Градът постепенно се възстановява и почитта към Амон продължава до идването на римляните, които унищожават града през 1 век. След това Тива остава в руини и е населен само от няколко души. През периода 63 – 24 г. градът не е нищо повече от туристическа атракция. Но Тива запазва славата си и е почитан град от онези, които помнели предишното му величие.
Източник: ancient.eu
