10. Александрийската библиотека
Александрийската библиотека е била една от най-големите и значими в древния свят. Процъфтявала е под патронажа на Птолемеите и е служила като голям център на знанието и учението. Остава най-известна в историята обаче с опожаряването си. Загубата й е оплаквана векове наред, но кой и защо я подпалва, вероятно никога няма да разберем със сигурност. Мистерията лежи не в липсата на заподозрени, а в предостатъчното такива.
Александрия е основана в Египет от Александър Македонски. Неговият наследник като фараон, Птолемей II, създава Музеят, или Кралската Александрийска библиотека, през 283г.пр.Хр. Тя била светилище на музите, откъде идва и „музей“. Музеят бил място на учението и разполагал със зали за лекции, градини, зоопарк и олтари за всяка от деветте музи, както и с библиотека, в която в един момент се съхранявали над половин милион документа от Асирия, Гърция, Персия, Египет, Индия и много други нации. Повече от 100 души живеели в Музеят постоянно и правели проучвания, пишели, давали лекции или превеждали и копирали документи.
Първият обвинен в разрушаването на Александрийската библиотека е самият Цезар. През 48г.пр.Хр той преследвал Помпей до Египет, когато пътят му бил отрязан от египетския флот при Александрия. Значително числено превъзхождан и във вражеска територия, Цезар наредил корабите в пристанището да бъдат запалени. Пожарът се разпространил и стигнал чак до Александрийската библиотека. Писмени доказателства за това обаче липсват. Цезар пише за пожара, но не споменава нищо за библиотеката.
Според по-разпространената версия обаче, Александрийската библиотека е станала жертва на бурните настроения и променливата политика в Александрия. Християни, евреи и езичници съжителствали в града и между тях постоянно имало конфликти. При един от случаите, група евреи изкарали християните на улицата, като извикали, че църквата гори. Когато християните се втурнали да бягат, евреите ги избили. Последвал масов хаос и християните отвърнали, убивайки последния главен библиотекар, Хипатия. Някои смятат, че с това дошъл и краят на библиотеката.
Кога, от кого и при какви обстоятелства е унищожена александрийската библиотека, никой не може да каже със сигурност. Има различни исторически записки от различни автори, като между тях има множество разминавания.
