Учените от Големия андронен ускорител (LHC) поясняват две неща. Първо, ужасна идея е да поставите която и да е част от тялото си пред двата протонни лъча на ускорителя. Всеки лъч се състои от 320 трилиона частици, така че общата им енергия е 362 мегаджаула – достатъчно, за да стопи около половин тон мед. Второ, би било доста трудно да застанете пред лъча. „Ако се опитате да отворите която и да е от вратите за достъп в LHC, ускорителят автоматично се спира.“ – казва Стивън Голдфарб, физик, работещ по проекта в Швейцария.
Но да кажем, че все пак успеете да проверете главата си в ускорителя. Какво би се случило след това не е съвсем ясно. Физическият ефект би зависел от това колко протони ще се сблъскат с ядрата в клетките на тялото ви и колко ще преминат директно през него, също като планктон през мрежа. Считайки, че говорим за 320 милиона частици обаче, лъчът почти сигурно би пробил дупка в лицето ви. Но не говорим за малка дупчица с диаметър няколко микрона – при опитите с меден блок, лъчът разпръсва вторични частици в различни посоки, които от своя страна също нанасят щети. В резултат на това, дупката става конусовидна и се разширява, колкото по-дълбока става.
Единственият реален случай с човек, пострадал при подобна ситуация, се е случил през 1978г, когато главата на 36-годишния учен Анатоли Бугорски попаднала на пътя на протонен лъч в синхротрона У-70 в Русия (Машината имала мощност 100 пъти по-малка от тази на LHC). Лъчът пробил дупка в тила на Анатоли, излизайки точно до лявата му ноздра. Щетите били достатъчни, за да му причинят лицева парализа и епилепсия. За щастие ученият се възстановил достатъчно, за да продължи работата си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
