3. Плочките от Великденския остров
Великденският остров е известен като едно от най-изолираните населени места в света – намира се на 3600км от чили и на 2075км от островите Питкерн. И макар всички да знаем за гигантските статуи там, островът крие още една от най-големите загадки в историята – плочките ронгоронго.
Френският мисионер Йожен Ейро акостира на Великденския остров на 2 януари 1864г. Той трябвало да остане там девет месеца, евангелизирайки местните. В своите записки пише, че във всяка колиба имало дървени плочки или пръчки, изписани с някакви йероглифи.
Ейро пише за плочките само веднъж в дневника си и откритието му остава незабелязано. Той напуска острова на 11 октомври, в много лошо здраве. Вече като свещеник, Ейро се връща през 1866г, където умира от туберкулоза 2 години по-късно.
През 1868г, епископът на Таити, Флорентен Етиен Жосан получава подарък от новите католици на Великденския остров – дълга връв от човешка коса, увита около малка дървена плочка, изписана с йероглифи. Изумен, той пише на отец Хиполит Русел на острова да събере всички плочки и да открие местни, които да ги преведат. Русел обаче успял да намери само няколко плочки, а островитяните не можели да ги преведат. Ейро бил виждал стотици плочки само четири години по-късно. Какво се е случило с тях никой не е сигурен.
Болестите, внесени от Европа и нападенията на перуанските търговци на роби, включително последното и най-голямо от 1862г, последвани от епидемия от едра шарка, убили голяма част от населението на Рапа Нуи – до началото на 1870-те, оцелели по-малко от 200 островитяни. Твърде възможно е да не са били останали хора, които да могат да четат, по времето когато Ейро открива плочките през 1866г.
Така през 1868г, Жосан успял да открие само няколко плочки, а с още три се сдобил капитан Гана на чилийската корвета О‘Хигинс през 1870г. През 1950-те, Томас Бартел открил останките на половин дузина плочки в пещери, но по тях вече не можели да се разчетат йероглифите.
До днес са оцелели само 26 текста, като само половината от тях са достатъчно добре запазени и със сигурност автентични.
