5. Растението силфиум
Според легендата, през 631г.пр.Хр гръцкият цар Бат и неговите мъже акостирали на либийския бряг, където основали град Кирена. Той се намирал на ръба на плодородно плато, днес носещо името Джабал ал-Акхдар. Там виреело растението силфиум.
Гърците вярвали, че то било дар от Аполон. Теофраст пък пише, че силфиума растял само на това място и не можел да се култивира. Плиний Стари описва силфиума като растение с дебели корени, фуниевидно, месесто стъбло и листа като на магданоз.
То било много ценено в древния свят, заради множеството си приложения в медицината, а освен това било и източник на храна. От цветовете му се правели парфюми, стъблото било използвано за храна, а от сокът и корените се приготвяли медицински отвари. Те се използвали за лекуване на кашлица, възпалено гърло, треска, стомашно разстройство, задържане на течности, гърчове, мускулни болки и др. Сокът премахвал брадавици и други кожни израстъци.
Отварите от силфиум били сред най-ефективните методи за ограничаване на бременността по онова време. От листата се правел чай, а сокът се смесвал с вино и от него се правели свещички. Най-вероятно е действал, като е предизвиквал аборт. Силфиумът е бил основно препитание за колонията, заради голямото търсене и местния монопол върху добива.
С навлизането на сечените монети през 6-ти век, пр.Хр., силфиумът се появил върху монетите на Кирена. С течение на времето образът се изменил от реалистичен до силно стилизиран, който повече приличал на еректирал пенис. Тези монети били като реклама на киренския сок, който започнал да се използва като основна съставка в любовните отвари. Прост трик за търговците отвъд морето, които нямали представа как изглеждало истинското растение.
Износът на силфиум се превърнал в съществена част от икономиката на Кирена. За съжлание обаче, неправилната и прекомерната експлоатация довела до значителен спад в реколтата. През 49г.пр.Хр. Цезар отбелязва, че през неговия живот растението не било виждано в естествения си хабитат от много години. Последното останало стъбло било претеглено в злато и продадено на император Нерон.
