Когато чуят думите „разузнавачи“ и „шпиони“, повечето хора си представят веднага супер-активният Джеймс Бонд, около когото гилзите падат с килограми, а красиви помощнички и противнички не го оставят на мира.
Или Щирлиц в моменти на напрегнато интелектуално мълчание, разгадавайки поредните ходове на гестапо (актьорът Вячеслав Тихонов разказва в свое интервю, че в такива случаи просто броял от едно до двадесет и обратно, за да изобрази героя си в моменти на размисъл).
И наистина: ако някой каже, че работата на разузнавача е неособено напрегната и в повечето случаи се състои в скучно канцеларско писане на отчети и доклади, обикновеният човек едва ли ще му повярва.
Разбира се, има и такива герои на „тихия фронт“, чиято дейност наистина е свързана с напрежение, избягване на капани на противниковото контраразузнаване; дори понякога се прибягва и до пистолети. Но пистолетите са рядкост и ако се наложи да влязат в действие, това обикновено означава, че съответният разузнавач е провален и залавянето му е почти сигурно.
Неслучайно пенсионирани вече разузнавачи са споделяли, че 80% от информацията, която се е налагало да съобщават, са вземали от вестниците. Герои като Ким Филби, Зорге, Клаус Фукс и други наистина са съществували и навярно и сега съществуват – но все пак те са единици, върхът на айсберга.
А голямата маса на айсберга се състои от хиляди безименни служители, седнали зад бюрата в съответните офиси, които някога прехвърляли папка след папка, а днес се взират в екраните на компютрите – и се занимават главно с пресяване и подбиране на разузнавателната информация.
Но, ако се съди по изявления на държавници в най-различни страни, може да се заключи, че те очевидно подценяват работата на разузнавателните служби; във всеки случай недооценяват значението на техните информационни и изследователски услуги.
Някои политици, например, твърдят, че четенето на разузнавателно-информационни сводки е чиста загуба на време. Те се оплакват от големия им обем, както и, че са прекалено много и съдържат излишна информация.
Общите разузнавателни обзори се дават на сравнително малко държавници в една страна, но тези прегледи имат свои собствени защитници. Те ги смятат за твърде ценен и полезен документи, защото обобщават множество разпръснати сведения и помагат в ежедневната работа.
Най-непопулярни са специалните изследвания, посветени на проблемите на бъдещето. Общото мнение е, че тези „академични трудове“ са много дистанцирани от актуалните съвременни проблеми.
Общопризнатите функции на разузнаването са оценките за възможностите на проучваните страни и намеренията на техните правителства, както и предупреждения за най-вероятното развитие на събитията в тях. Но, независимо, че признават необходимостта от тази дейност, мнозина държавни дейци отбелязват, че оценките на разузнаването са така предпазливи, придружени от толкова много различни уговорки, резервираност и условия, че изобщо не спомагат за по-доброто разбиране на повдигнатите въпроси. В правителствените среди дори нерядко се шегуват, че ако служителите на разузнаването работят в метеорологията, техните прогнози ще започват по следния начин: „Утре времето ще бъде хубаво, ако не завали под формата на дъжд или сняг…“
Но има и признания за добрата ефективност в работата на разузнаването. Известен е, например, следният случай. Представител на правителството на чужда държава обвинил държавници от САЩ, че не са изпълнили редица обещания, направени в публични изказвания през следвоенния период. Държавният департамент на САЩ трябвало да реши дали да опровергае тези твърдения. Преди това обаче било необходимо да се установи дали американските лидери наистина са заявили онова, което им приписвали. Проблемът бил, че в следвоенния период различни американски лидери направили много изказвания и не било възможно да се припомни всичко, което са изрекли. Ситуацията била спасена от разузнавателната служба. Тя представила справка, в която се посочвало всичко, което американските лидери били казали за политиката към тази страна. За подготовката на тази информация на разузнаването му потрябвал само един ден!
Друг пример се отнася за островите Коронадос край бреговете на Калифорния. Тяхната собственост била неясна. Държавният департамент решил, че по политически съображения САЩ трябва да се откажат от всички права върху тези острови. Но за да се препоръча такова решение, били необходими някакви основания. След проучване на стари документи, карти, дневници и други материали, служителите от разузнаването установили, че през цялата си история американските лидери никога не са разглеждали островите Коронадос като собственост на Щатите. Въз основа на събраните разузнавателни материали, Държавния департамент вече можел спокойно да препоръча на правителството на САЩ официално да се откаже от правата си върху тези острови.
Друг пример касае договора между САЩ и Мексико относно миграцията на работници. Задачата на разузнаването в този случай била да осигури необходимите документи за проучване на проблема и разработване на аргументирани политически предложения. Макар много от събраните документи да били познати, сред тях имало и доста неизвестни, които се оказали много полезни.
Друг спорен въпрос бил свързан с ООН. Американските представители там трябвало в един случай да действат като арбитри, а материалите, представени от разузнаването, помогнали да бъде изяснен въпросът, по който да изразят своето мнение.
Политиците и държавните отговорни служители нямат време за старателно проучване на проблемите. Те се занимават с общи въпроси и са специалисти в международните отношения като цяло – а не за отделни страни или региони. Затова винаги се нуждаят от подробна информация за историята на проблема и за общата обстановка, което да им помогне да вземат политически решения. Задачата на разузнаването е да им даде такава информация и сведения за реални факти, без да ги интерпретира.
А тази дейност е свързана с дълго и скучно седене зад бюрото пред компютъра – където, за добро или за лошо, пистолетите само пречат.
