Белинташ, познат и като Белънташ и „Бели таши“ е намираща се в Родопите скала с формата на малко плато – скалата носи следи от човешка дейност. Скалната площадка е дълга около 300 метра и се намира на 1225 метра надморска височина. Разполага се на 30 километра югоизточно от гр. Асеновград и представлява второто най-голямо скално-изсечено светилище след Перперек в България.
Заема площ от близо 5 декара, върху издължена (в посока север-юг) скална плоскост, която има среден наклон на изток от около 18º. Смята се, че някога, по-точно през Енеолита там са се извършвали ритуали от племената, населяващи района – самото предназначение и същност на обекта все още са неясни. Смятало се е, че в по-късните епохи, по времето на траките мястото е било обект на култ в чест на бог Сабазий. Друга хипотеза твърди, че издълбаните улеи, кръгли отвори, ниши и стъпала на горната площадка на скалата всъщност образуват карта на звездното небе.

Проф. Ана Радунчева, която е един от най-изтъкнатите български специалисти по праистория твърди, че енеолитният храмов комплекс до село Долнослав и светилището Белинташ са неделимо свързани. Храмовият комплекс представлява най-ниско разположеното звено на високопланинска система от скални светилища – заедно с Белинташ са функционирали като единен комплекс.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
