background img
дек. 12, 2018
354 Views

Трагедията Манцикерт

Автор:

На 27 август 2018 г. турският президент Реджеп Ердоган обяви, че в страната започва подготовка за празнуване на 1000-годишнината от битката при Манцикерт, състояла се през 1071 г.

Но какво се е случило при Манцикерт, та подготовката за празнуването започва цели 53 години преди самата годишнина?

Битката при Манцикерт между турците-селджуки и Византийската империя се състояла на 25 и 26 август 1071 г. на територията на Византия, близо до град Манцикерт.

Подобно на великите императори от Македонската (Арменската, Василиевата) династия, император Роман ІV Диоген решил лично да поведе поход срещу селджуките, които зверски и с невиждано варварство опожарявали и разорявали азиатските области на империята.

Но неуместно скъперничество и неумението на предишни владетели съкратили и деморализирали редиците на армията. При всичките си старания Роман успял да събере само наемници и необучени войници, недисциплинирани и непривикнали към съвместни действия. Но походите през 1068 и 1069 гг.  били сравнително успешни. През 1071 г. той бил съпровождан от военачалника Андроник Дука, негов конкурент за императорския трон.

Варяжката гвардия, илюстрация от ръкописа на Йоан Скилица от 11 век. Уикипедия

Армията се състояла от 10 000 византийски войници от западната и източната области на империята, 500 души франкски и нормански наемници под командването на Русел де Байол, наемни отряди огузи и печенеги, български, грузински и арменски дружини, също и част от императорските гвардейци-викинги. Общо византийската армия наброявала между 40 000 и 70 000 воини.

Придвижването през Мала Азия било дълго и трудно. Самият Роман раздразнил войниците заради големия си личен обоз, а местното население било нападано от франкските наемници, които по-късно били изгонени от армията.

Смятайки, че селджуките са все още далеч, византийците се придвижвали към езерото  Ван, възнамерявайки да си върнат Манцикерт и близката крепост Ахлат. Междувременно, селджукският султан Алп-Арслан вече бил пристигнал в Армения с 30 000 конници и мюсюлмански съюзници от Алепо, Мосул и други градове. Неговите шпиони сред антихристиянските общности по пътя му съобщили точното местоположение на врага – докато византийците не знаели къде се намира техният противник.

Роман ІV превзел Манцикерт, а на другия ден неговите воини открили армията на турците-селджуки. Един от военачалниците бил изпратен с конен отряд на разузнаване, тъй като императорът смятал, че това не е цялата армия на Алп-Арслан. Но отрядът бил разбит, а неговият командир пленен.

На 25 август 1071 византийската армия започнала атака срещу позицията на мюсюлманите. Левият фланг се командвал от Никифор Вриений, десният от Теодор Алиат, в центъра се намирал самият император, а резервните сили били под командването на Андроник Дука.

Турците били построени във форма на полумесец, разтеглен на разстояние от 4 километра. Техните стрелци обстрелвали византийците, центърът на полумесеца бавно отстъпвал, а крилата му се премествали напред, за да обкръжат противника.

Византийците твърдо издържали на обстрела и в края на втория ден превзели лагера на Алп-Арслан. Обаче фланговете, където турските стрелци причинили най-големи щети, нарушили дисциплината си поради опитите на отделни бойци да наложат битка на селджукската конница, което тя избягвала и се оттегляла назад.

Роман заповядал на дясното крило да прикрие отстъплението на главните войски, но заповедта била разбрана неправилно. Андроник Дука, който командвал резерва, вместо да помага, започнал да разпространява лъжливи слухове за смъртта на императора.

Десният фланг почти веднага бил разгромен, защото отряди от тюркски наемници огузи и печенеги преминал на страната на родствените им турци, а някои арменски дружини побягнали. Остатъците от центъра, включително императорът и викингската гвардия, били обкръжени. Роман ІV бил ранен и пленен.

Той останал пленник на султана в продължение на една седмица. Не се съгласил с откуп от 10 милиона жълтици, затова Алп-Арслан намалил сумата до 1.5 милиона жълтици авансово и годишно доплащане от 360 хил. Една от дъщерите на Роман трявало да бъде пратена в харема на сина на султана. Арп-Арслан му осигурил охрана за завръщането в Константинопол.

Алп Арслан унижава Роман IV Диоген. Уикипедия

След няколко неуспешни сражения с претенденти за престола Роман ІV бил пленен от Андроник Дука и ослепен. Скоро умял от възпаленията, получени при ослепяването.

Резултат от битката при Манцикерт била загубата на цяла Мала Азия. В нея вече свободно нахлували селджукси отряди, които не срещали никаква съпротива и бързо превърнали някогашната цветуща Анатолия в пустиня. Стотици хиляди християни били подкарани към робските пазари на Сирия, Египет и Средна Азия.

Германският историк Хайнрих Хелцер нарича битката при Манцикерт: „Смъртният час на великата Византийска империя”.

Именно след това трагично за империята сражение Западна Европа осъзнала опасността от страна на исляма. Император Алексей Комнин разпращал писма до всички по-значими европейски владетели с молби за помощ. Мала Азия горяла в пламъци, появила се реална опасност Константинопол да бъде отрязан от останалата територия на империята. Молбите на византийците били чути – и в 1099 г. победоносната европейска армия превзела Йерусалим. Започвала епохата на Кръстоносните походи.

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title