Най-трайното наследство на кръстоносците, ако не броим замъците, били монашеските военни ордени.
В атмосферата на кръстоносните походи, изградени на базата на благочестие и войнственост, напълно естествено се породило желание да се съчетаят функциите на монаха и воина.
Духовно-рицарските ордени в Западна Европа представлявали организации на рицари, създадени в периода на кръстоносните походи през XI–XIII вв. Целите на онези, които били организирани в Светите земи (Палестина) били да патрулират пътищата и границите на християнските кралства там (Ордена на тамплиерите), да пазят поклонниците, да организират болници и приюти (Ордена на хоспиталиерите). Ордените, образувани в самата Европа, главно на Пиренейския полуостров, си поставяли повече национални задачи – борба срещу исляма най-вече в рамките на испано-португалската Реконкиста (ордените „Сантяго“, „Калатрава“, „Алкантара“ и „Авиш“).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
