Зелда и Франсис Скот Фицджералд били най-новата светска двойка в епохата на джаза в Америка. Те били неуморни, будни, забавни, богати и интелигентни. Двама се превръщат в символа на Америка през 20-те години.
Зелда и Франсис Скот Фицджералд са толкова силно влюбени в начина си на живот, че непрестанно се стремили да описват преживяванията си чрез изкуство, използвайки личните си дневници, снимки и писма за своите романи.
Родената през 1900 година в Монтгомъри, Алабама, Зелда, била извеснта като безстрашна, дръзка и непокорна още от тийнейджърските си години. Тя пиела алкохол, пушела и бягала от дома на родителите си, за да се забавлява с приятели. Зелда вършела всичко, което се считало за скандално за една жена по онова време. Но никой не разполагал със силата, необходима, за да удържи този свободолюбив дух.
Зелда била най-малката дъщеря на юриста Антъни Сайър и съпругата му Мини Сайър. През 1918 година по време на парти Зелда се запознава с Франсис Скот Фицджералд, млад лейтенант от Университета в Принстън, който бил настанен в близката военна база. Зелда, едва 18-годишна по онова време, споделя със семейството си към кого е била привлечена, но те я съветват да не предприема нищо.
Докато Фицджералд очаква да бъде изпратен във Франция по време на Първата световна война, подхранван от идеята, че може и да не се прибере жив, започва да пише първия си роман. Романът „Романтичният егоист“ никога не е публикуван в оригиналния си формат, но след войната авторът го преработва, за да го превърне в дебютния си хит „Отсам Рая“. Произведението му носи огромно богатство и голяма слава. Тогава 19-годишната Зелда напуска дома си в Алабама и се омъжва за Фицджералд.
През 1921 година се ражда първото им и единствено дете Франсез Скот Фицджералд. Те наемат бавачка, която да се грижи за детето им. Зелда и Франсис са млади, красиви, влюбени, иновативни, изпълнени с живот – и всеки иска да се запознае с тях. Благодарение на славата на Фицджералд вратите към висшето общество са отворени за двойката и те са изключително добре приети сред елита. Зелда обичала да бъде центъра на вниманието, което никак не било трудно за нея. Тя била пленителна, винаги умеела да изненадва околните и била изключително забавна. Никое парти не било достатъчно добро, ако тя не присъствала на него. 20-те години са златен период за семейство Фицджералд.
Но макар за известно време връзката им да била изпълнена с любов, взаимно вдъхновение и екстаз, тя бавно се превърнала в токсична, изпълнена с ревност, изневери и обвинения. Фицджералд бил успешен писател, а Зелда остава негова муза и източник на вдъхновение за творбите му. Тя обаче имала потенциала да се превърне в много повече от дива и муза, може би дори повече от самия Франсис.
Зелда започва да получава нервни сривове и през 30-те години е приета в психиатрична клиника. Макар че по онова време е диагностицирана с шизофрения, тя страдала от депресия и маниакалност – които днес са симптоми на биполярно разстройство. Между 30-те и 40-те години Зелда прекарва голяма част от времето си извън клиниките.
През 1932 година, докато е на лечение в болницата „John Hopkins” в Балтимор, Зелда получава творчески изблик. Обикновено тя запълвала времето си в клиниките с рисуване и писане, но този път успява да напише, а малко след това и да публикува първата си и единствена книга „Запази ми този валс“.
По онова време книгата не е толкова успешна. От нея са продадени малко копия и тя получава тежки критики. Най-лошото е, че съпругът ѝ я обвинява публично в плагиатство и оценява литературните ѝ умения като третокласни. Макар че самият Фицджералд изобразява личния им живот във всички свои творби, той обвинява Зелда в това, че е използвала автобиографични подробности за живота им, които той искал да използва за романа си „Нежна е нощта“. Всичко това съкрушава Зелда. Последният път, в който двамата се виждат, е по време на пътуване в Куба през 1938 година, което завършва катастрофално.
Зелда продължава да влиза и излиза от болницата „Highland” в Северна Каролина, като състоянието ѝ нито се подобрява, нито става по-лошо, но тя се фокусира върху работата по романите си. Именно там тя среща своя трагичен край.
На 10.03.1948 избухва пожар в кухнята на болницата. Зелда била заключена в помещението, в което очаквала предстояща електрошокова терапия. Огънят бързо се разпростира на останалите етажи на дървената сграда, застрашавайки живота на всички, които са останали вътре. Девет жени, включително Зелда, умират през онази нощ.
