юли 7, 2017
2271 Views

Трапезите на Пушкин

Автор:

Великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин не бил прекален „гурман“ – изтънчен любител и познавач на готварските тънкости, но все пак разбирал от кулинария. Той обичал да си похапва, независимо дали в луксозен ресторант или от народните гозби на бавачката си Арина Родионовна. Неслучайно една от неговите гастрономически тънкости, записана в бележниците му, гласи: “Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш на обяд!“ Поетът обичал простите ястия от руската народна кухня – печени картофи, ботвиня (студена рибена супа с листни зеленчуци), туршии от кисело зеле или мариновани ябълки. Любима му била именно туршията от ябълки, както и варенец – мляко, заквасено със сметана. Особено харесвал консервирани диви малини, подправени с ром и захар. Именно това поискал да яде малко преди смъртта си след тежкото раняване, получено на дуел.

Когато Пушкин заедно с още литератори – Жуковски, Вяземски, Плешчеев, основали литературното дружество „Арзамас“ (по името на града в Нижогородска област), на техните събрания винаги задължително се сервирала цяла печена арзамаска гъска. Това била специална порода, създадена през ХVІІ век. Отначало използвали гъските за боеве (по подобие на боевете с петли), а през ХІХ век открили и кулинарните им достойнства. Арзамаската гъска била едра почти колкото лебед и прочута с енергията и бойните си качества. Неслучайно тя станала и емблема на литературния кръжок.

Пушкин бил добре запознат с изисканите менюта на ресторантите в Санкт-Петербург и Москва. В стихотворението си „Пътни жалби“ поетът се оплаква, че му омръзнали постната храна и студеното телешко, като с меланхолия си спомня трюфелите от ресторант „Яр“. Поетът много харесвал студената сладка супа от малини и равен, която сервирали там. Днес тази супа е част от постоянното меню на това прочуто заведение под названието”Десертът на Пушкин”.

Но той посещавал не само изискани ресторанти. Отбивал се и в обикновени кръчми, макар висшето общество да смятало това за груба проява на лош вкус. Пушкин обичал да гуляе, а неотменна част от приятелските трапези по онова време били шампанското и „жжонка“ – горещ пунш с добавени плодове и карамелизирана захар. Ето какво пише той на жена си Наталия Николаевна: „Вечеряхме у Нашчокин, страхотна вечер беше! Шампанско, Лафит, горящ пунш с ананаси – и всичко за твое здраве, моя красавице!“

Пуншът „жжонка“ („жжëнка“ – може да се преведе като „парещо“, „парещница“) се получава от коняк, ром, шампанско и захар, а в сместа добавяли резени ананас – моден и скъп плод, и подправки. Сместа се кипвала. Върху голяма купа поставяли кръстообразно две вилици (хусарите използвали собствените си саби), а отгоре им слагали буца захар, която обливали с ром и го запалвали. Пушкин наричал жжонката „Бенкендорф“, в чест на шефа на полицията, защото пуншът усмирявал „бунта на гладния стомах“, каквато, погледнато в по-общ и социален план, била и една от функциите на жандармите.

Главната напитка на руската аристокрация от ХІХ век било шампанското. Споменавания на известни марки може да се срещнат в „Евгений Онегин“, „Моцарт и Салиери“ и още много пушкинови творби. Ето редове от незавършената глава на „Евгений Онегин“:

„Отначало тези разговори / между Лафит и Клико / бяха само приятелски спорове…”. „Лафит“ (Château Lafitte) – френско червено вино от избите на Ротшилд в Бордо, се сервирало в началото на обяда с основното ястие, а трапезата приключвала със студено шампанско. Днес цената на една бутилка „Шато Лафит“ от времето на Пушкин достига 160 хиляди долара.

Поетът завършва романа си „Евгений Онегин“ със стиховете: „Блажен е онзи, който напусне рано празника на живота / преди да е допил виното от свойта чаша…“. За Александър Сергеевич Пушкин тези стихове стават пророчески. Той умира на 37 години от рани, получени на дуел, докато защитава честта на съпругата си.

loading...
Етикети:
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu