Великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин не бил прекален „гурман“ – изтънчен любител и познавач на готварските тънкости, но все пак разбирал от кулинария. Той обичал да си похапва, независимо дали в луксозен ресторант или от народните гозби на бавачката си Арина Родионовна. Неслучайно една от неговите гастрономически тънкости, записана в бележниците му, гласи: “Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш на обяд!“ Поетът обичал простите ястия от руската народна кухня – печени картофи, ботвиня (студена рибена супа с листни зеленчуци), туршии от кисело зеле или мариновани ябълки. Любима му била именно туршията от ябълки, както и варенец – мляко, заквасено със сметана. Особено харесвал консервирани диви малини, подправени с ром и захар. Именно това поискал да яде малко преди смъртта си след тежкото раняване, получено на дуел.
Когато Пушкин заедно с още литератори – Жуковски, Вяземски, Плешчеев, основали литературното дружество „Арзамас“ (по името на града в Нижогородска област), на техните събрания винаги задължително се сервирала цяла печена арзамаска гъска. Това била специална порода, създадена през ХVІІ век. Отначало използвали гъските за боеве (по подобие на боевете с петли), а през ХІХ век открили и кулинарните им достойнства. Арзамаската гъска била едра почти колкото лебед и прочута с енергията и бойните си качества. Неслучайно тя станала и емблема на литературния кръжок.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
