По-голямата част от учените, които правят открития, се стремят да улеснят живота на хората. Но много често най-великите изобретения започват да служат не за благото на човечеството, а тъкмо обратното. По-долу са изброени факти за учени, които съжалиха за своите открития.
Алфред Нобел (1833г.-1896г.) е шведски химик и инженер, изобретил динамита.
Той патентова това свое откритие през 1867 година. Занимавайки се с разработването на взривни вещества, Нобел искрено вярвал, че ако създаде мощно оръжие, което може мигновено да унищожи всяко военно формирование, то тогава ще изчезне смисъла от въоръжени конфликти и в света ще настъпи мир. Изобретението му обаче е използвано за унищожаването на огромен брой хора. И започнали да наричат учения „царят на динамита“, „милионер на кръвта“, „търговец на смърт“. Нобел тежко преживявал подобно отношение и като човек на науката, ратуващ за прогреса на човечеството, учредил Нобеловата награда през 1895г.
Артур Галстон (1920г.-2008г.) е американски ботаник и биоетик.
Той се занимавал с методи за ускорен растеж на ценни култури. Разработил вещество, което ускорява плододаването на соята. Това обаче било използвано за създаване на химическо оръжие. Полученият токсичен дефолиант се нарича „оранжев агент“. Използвали го британските военновъздушни сили в Малайзия и военновъздушните сили на САЩ във Виетнам, за да унищожават обработваните с посеви площи.
По-късно се оказало, че този препарат причинява непоправима вреда на здравето на хората. Стотици хиляди деца получили вродени дефекти. Галстън започна да протестира срещу подобно приложение на неговоия препарат. Той се борил няколко години, за да се забрани химикалът, и в крайна сметка препаратът бил спрян от употреба. Самият учен не считал себе си или науката за виновни. Той обвинявал всички военни, които са използвали „оранжевия агент“ за други цели в ущърб на хората.
Уилбър (1867г.-1912г.) и Орвил (1871г.-1948г.) Райт са двама американски братя, които са построили първия самолет и са направили първия контролиран полет на 17 декември 1903г.
Те наивно смятали, че авиацията ще бъде използвана за мирни цели в полза на хората. През 1912г. Уилбър умира от тиф, а Орвил вижда със собствените си очи, че няма нищо по-страшно от военната авиация. Летящите машини, участващи във войната и техните възможности за унищожение на хора на практика, се оказали безкрайни. Преди смъртта си Орвил заявил: „Брат ми и аз мечтаехме да създадем нещо, което да гарантира вечен мир на Земята, но страшно сбъркахме в тези свои желания”.
Робърт Опенхаймер (1904г.-1967г.) е американски физик, ръководител на проекта Манхатън, който разработва първите образци на ядрени оръжия.
Наричали го „баща на атомната бомба“. Първата такава бомба била тествана през юли 1945г. в Ню Мексико.
Създавайки оръжие с огромна сила, ученият се надявал, че то ще се превърне в аргумент, който ще елиминира военната конфронтация. Атомната бомба обаче, се оказала стимул в надпреварата за въоръжаване. Осъзнавайки всичко това, Робърт Опенхаймер започнал да защитава международния контрол върху атомната енергия. Но той бил назначен само за главен консултант на Комитета по атомна енергия и впоследствие бил елиминиран от всякакъв контрол. Заплахата от ядрена война имала угнетяващ ефект върху психиката на Опенхаймер до края на живота му.
