Лазар бил еврей и фарисей, син на фарисея Симеон, родом от Витания. Той бил много весел човек и Иисус Христос много го обичал – него и сестрите му Марта и Мария. Често им гостувал, наричал Лазаря Свой приятел и знаел всичко за него. Лазар често боледувал, Иисус знаел и за болестите му, и за това, което скоро щяло да последва…
И така… един ден Лазар се разболял и умрял.
В това време Христос бил в друг град – недалече от Витания. Той Сам възвестил на учениците Си за това, че Лазар е починал, без никой да му е съобщавал нещо за това. Христос само казал:“Нашият Лазар е заспал“. И тръгнал за Витания, като безкрайно скърбял. За Лазар и за всички хора, беззащитни пред погубващата смърт.
Когато Христос стигнал до гроба на приятеля си и помолил да отместят камъка, закриващ входа, казали Му:“Иисусе смърди вече, започнал е да се разлага…“ – четири дена вече били минали от смъртта на Лазар и тялото му до такава степен било обхванато от тлението. До този момент Иисус Христос възкресявал и други хора, но последствията от допира им до смъртта не били дотолкова потресаващи, както при Лазар. Например, дъщерята на Иаир била възкресена от Христос съвсем малко време, след като била повалена на смъртния одър, а и синът на вдовицата от Наин бил възвърнат към живота от Христос, още в деня, в който починал.
Когато, обаче, отместили камъка от гроба на Лазар, Христос извикал:“Лазаре, излез!“ И излязал умрелият, обвит в пелени, от глава до пети, смърдящ поради започналото разтление, вече допуснал в себе си смъртта. В този момент Христос извършил едно от най – големите Си чудеса и възвърнал Лазар към живота.
На изток при обряда на погребението повивали мъртвите като мумии, след което ги погребвали в пещера и затваряли входа й с огромен тежък камък, който няколко души едвам успявали да поместят.
И Лазар бил повит, преди да бъде положен в гроба си.
Много интересен е символът на това повиване – човек заприличва на пашкул, от който по – късно излита пеперуда… Потресаващо зрелище – от пашкула, от гъсеницата, която се гърчи в него, така че на човек му става противно дори да я гледа, в един момент излита красива пеперуда, крилато същество. Това е удивителен образ на възкресението – когато гъсеницата, омотана в своеобразния си мъртвешки саркофаг, се превръща в пеперуда и се устремява към небесата, освободена от затвора си, щастлива и окъпана в светлината, която Бог дарява на всички живи същества.
Така и животът в Лазар побеждава смъртта и тлението на греха чрез Христос. Защото Бог е Този, Който наистина дарява живот и променя естеството. Той е по – силен от ограничеността на материята – в Неговите ръце веществото се умножава (като хлябовете и рибата в пустинята, с които нахранва стотици хора), в Неговите ръце то променя свойствата си (в Кана Галилейска Христос прави от водата вино), пред Него болестите се изцеляват и смъртта отстъпва!
Цялото население на Витания, струпало се край гроба на Лазар, било свидетел на това Божие чудо. Всички знаели от колко време Лазар не е бил вече между живите и в какво състояние се е намирал, преди Христос да дойде на гроба му. Всички видяли как животът се възвърнал към умрелия и повярвали в Господ, за Когото няма невъзможни неща, защото на Него са подвласти и животът, и смъртта.
От този момент първосвещенниците и фарисеите приели окончателното решение да убият Иисус, а също така и Лазар. Защото именно Лазар станал живото доказателство на човек, завърнал се от отвъдното, на човек потънал в разложението от греха и болестта, и възвърнал се към живия живот. Преди да го възкреси, Христос силно плакал край гроба на Лазар – за това какви язви е нанесла върху него смъртта, за това как грехът е разтлял цялото тяло на човечеството.
А първосвещенниците и фарисеите не желаели хората да повярват в Бог, затова усилили гоненията срещу Него и повярвалите в Него. Лазар също бил принуден да избяга в Кипър. Светите апостоли Павел и Варнава го срещнали там и ръкоположили за епископ на Кития (така се наричал по – рано град Ларнака). Сама света Богородица изтъкала светителски омофор за Лазар и извършила морско пътешествие до остров Кипър, за да предаде лично този дар на новия китийски епископ.
В Кипър той живял още около тридесет години. След което починал за втори път. Как точно е станало това – не се знае, но християни го погребали с почести в мраморен съркофаг, на който било написано: „Лазар Четиридневен, приятел Христов“. През 898 година византийският император Лъв Мъдри (886 – 911) заповядал мощите на Лазар да бъдат пренесени в Константинопол. Оттам те били взети от франките и пренесени във Франция, Марсел.
След възкресението си, Лазар никога не се усмихвал, бил винаги замислен, тих и затворен в себе си – навярно защото си спомнял потресаващите неща, които се случили с него там, където пребивават душите на мъртвите. Преди да дойде Христос и да ги възкреси.
Бог възкреси Лазаря, за да разкрие Божествената си сила, за да ни убеди, че Той е Източник на живота, за да ни увери, че още преди кръстните Си страдания и смърт е Победител на смъртта и за да ни разкрие безкрайната Си любов към нас.
Бог възкреси Лазаря в четвъртия ден от смъртта му, та да може, по думите на св. Ефрем Сирин, разложението да се допре до него, за да увери всички в смъртта му, а после във всеобщото възкресение.
Така завършва една истинска история на човека, живял и дружал с Бога.
На човека, преминал през смъртта, за да се върне в истинския живот.
Това не е легенда, всичко е основано на действителни факти от историята и археологията, и евангелието от Йоан може да го потвърди – (11:1-45).
