background img
юли 7, 2018
3925 Views

Удивителното пътешествие на един китайски монах

Автор:

В самия край на V-ти век в двора на китайския император дошъл странстващият будистки монах Хуей-шан. Той бил поканен да разкаже своята интересна история, която повече приличала на древните китайски митове за вълшебни страни, отколкото на описание на сериозен пътешественик.

Управителят на една от китайските провинциите – Юй Цзе, който присъствал на разказа на монаха, записал подробно неговото изложение в своята хроника „Лян Си Гун-цзи“ („Записки за четирите владетели на династията Лян”). Тези записки са достигнали до нас.

Хуей-шан разказал, че преди няколко години отишъл в някаква страна на повече от 20 хиляди ли (около 10 хиляди километра) източно от Китай. Той срещнал там народ на сравнително високо ниво на цивилизация, макар и не толкова, колкото китайската култура по онова време.

Тамошните територии се наричали „страната Фусан”, „Държавата на жените”, „Земите Юй Цзе“.

Известният френски китаист дьо Гин в края на XVIII-ти век открил историята на монаха в древни китайски хроники и сам останал доста изненадан от тази история:

„През 499 г. будистки монах на име Хуей-шан дошъл в Китай и разказвал за някаква държава, наречена Фусан, намираща се на изток. Там растели голям брой дървета „фусан“, откъдето идвало и названието на тази страна. Като фиданки тези дървета напомнят бамбук. Плодовете им, които имат форма на круши, са червеникави и може да се ядат. От кората се прави материя, която служи на местните хора да си шият дрехи. Къщите им са от дъски. Техните градове нямат крепостни стени.

Те имат писменост, като правят хартия от кората на дървото фусан. Не водят войни и затова нямат оръжия. В тази страна има два затвора – един на юг и един на север. За незначителни простъпки вкарват нарушителите в южния затвор, а за по-сериозни – в северния. Хората в северния затвор, мъже и жени, могат да се женят помежду си. В страната Фусан поставят изображения на духове върху стените, на които се покланят сутрин и вечер. Хората не носят траурни дрехи или други знаци на скръб по починалите. През първите три години от качването си на престола местният владетел не се занимава с държавните дела.

По-рано в тази страна не били чували за будизма, но през 458 г. петима монаси (т. е. експедицията на Хуей-шан), тръгнали от Кипин (Кабул) и пристигнали там. Те донесли със себе си будистки писания и изображения, разказали на местните хора за будизма, отхвърлили техните груби обичаи и променили обществото. Хуей-шан разказал още, че на хиляда ли източно от Фусан се намирала Държавата на Жените. Хората там били чисти и спретнати, а кожата им – бяла. По телата им растат косми, а косата им е много дълга и стига до земята. Те влизат във водата и забременяват. След 5-6 месеца се раждат деца. Жените почти нямат гърди; но имат косми на тила си, а млякото им е в тези косми. След 100 дни детето вече може да ходи, а след три-четири години възмъжава.

Когато видят мъж, жените се плашат и крият. Те много почитат съпрузите си. Тези хора ядат листа на солени растения, които приличат на някои китайски билки и имат приятна миризма. Хранят се и с нещо, подобно на бобени зърна. Носят дрехи от плат. Копаят земята, изваждат глина и правят печени тухли. С тях строят кръгли къщи, а входът им прилича на дупка.

Този народ има свой собствен император, който на всеки две години променя цвета на облеклото си. Местните жители активно развъждат говеда, правят кумис от мляко и отглеждат грозде. В страната Фусан се използват много злато и сребро, които не се считат за особена ценност. Но местните хора не познават желязото“.

В разказа на монаха има и много странни пасажи.

„На голямо разстояние южно от тази страна се намират планините Яншан („димящите планини”), чиито обитатели ядат омари, раци и космати змии, за да се предпазят от горещините. На върха на тази планина живеят огнени плъхове. Тяхната козина се използва за изработване на негорими материали, които се почистват с огън, вместо да се перат с вода. Северно от Държавата на Жените има толкова високи планини, че достигат небето и цяла година са покрити със сняг. Слънцето там изобщо не се показва. В тези планини живеят Светещите дракони.

Западно от Държавата на Жените изригват фонтани, чийто вкус напомня вино. В същата област има дори птици, които раждат човешки деца – но момчетата, родени от тях, не оцеляват. Само дъщерите биват отглеждани с голямо внимание от бащите им, които ги носят в човките или върху крилете си. Веднага, щом започнат да ходят, стават пълнолетни. Всички са много красиви и гостоприемни, но умират, преди да достигнат тридесет години. Плъховете в тази страна са бели и огромни, като коне, а козината им е дълга няколко сантиметра.

Хрониката ни разказва за реакцията на императорския двор:

„Слушателите в двореца бяха много развеселени от тази история. Те се смееха, пляскаха с ръце и говореха, че никога не са чували по-смешна история“.

Накратко, никой не възприемал сериозно историята на Хуей-шан. Въобще, древните китайци проявявали здрав разум. И показвали само един недостатък – не се опитали да разграничат зърното от плявата, тоест, да опитат да намерят в разказа някаква рационална нишка. Може би, все пак в разказа на будисткия монах, макар и преувеличено, имало ехо от реални местности и племена. Та, нали някога и хората върху коне, видени за пръв път от древни племена, били смятани за едно същество: кентавър!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title