Колко пари трябва да открадне човек, за да бъде обявен за най-корумпирания американец на всички времена?
Популярният политик от XIX-ти век Уилям Туид (1823г.-1878г.) по време на своята политическа дейност откраднал, чрез корупционни схеми, сумата от 200 милиона долара. Тя била сравнима с тогавашния външен дълг на САЩ. За сравнение – през 1867г. Русия продала Аляска на САЩ за 7 милиона долара.
Уилям Туид е роден на 3 април 1823г. в Ню Йорк, Манхатън. Баща му бил майстор на мебели, затова младежът започнал кариерата си с честен труд. Отначало работел като чирак в магазина на баща си, след това правел конски седла в работилница, занимавал се със счетоводството в магазин за тютюн, а на 19-годишна възраст получил малък дял в завод за производство на четки.
През 1848г. младият Уилям става член на пожарна бригада. Но по онова време пожарникарите в Ню Йорк не само гасели пожари. Те организирали официални празници, паради и шествия, т.е. вземали активно участие в политическия живот на града. Освен това, пожарните бригади се съревновавали помежду си за възможността да гасят големи и престижни сгради, защото в такива случаи общината плащала бързо и много. Понякога такива бригади се биели ожесточено помежду си – а победителите „спечелвали“ поредния голям пожар.
В тази среда Туид се почувствал на мястото си. Много скоро, той формирал своя пожарна бригада, наречена „Голямата шесторка“. Тя стана най-добрата в Ню Йорк, а самият Туид бил избран за началник на пожарната. Това вече било директен път към Камарата на олдърмените (старейшините).
В средата на ХІХ-ти век в Ню Йорк този орган се занимавал с много и важни въпроси: издавал лицензи, разрешавал строителни работи, контролирал транспорта, регулирал бизнес-дейностите в града. Там корупцията се смятала за нещо обичайно. Хората дори наричали тази камара „четиридесетте разбойници“ по броя на членовете й. Но когато Уилям Туид станал неин член, всички дотогавашни корупционни сделки започнали да изглеждат детски залъгалки.
Започнало се с това, че почти всички градски проекти рязко поскъпнали. Например, на остров Уорд построили гробище за бездомните. Това струвало на градската хазна 105 хиляди долара, но в действителност за работата били похарчени само 30 хиляди. Останалите 75 хиляди влезли в джобовете на Туид и съучастниците му. Широко се практикувала продажбата на длъжности, без значение какви. За да се стане учител със заплата от 300 долара годишно, било необходимо да се пъхнат в джоба на Туид 75 долара. По-сериозните и платени постове стрували много по-скъпо.
Енергичността на Туид била забелязана „където трябва“. Избрали го в сената на щата Ню Йорк, после в Конгреса на САЩ, а върховата точка в кариерата му бил Надзорният съвет на Ню Йорк. Именно през този съвет минавала цялата разрешителна документация. Там се образувала „бандата на Туид“, която започнала да контролира всички хора, които имали желание да правят бизнес в Ню Йорк. Всеки бизнесмен трябвало да плаща, освен данъците, и 15% за корумпираните служители. А главният рекетьор, Уилям Туид, станал лидер на Демократическата партия в Ню Йорк.
Но той не се ограничил само с „даренията“ от предприемачите. Начините за кражби били изключително много. Завишавали се цените на строителните договори, заплащани от общината, вземали се рушвети за издаване на официални документи. Истинска златна мина станало купуването на имущество за нуждите на града. Бандата забогатявала дори от покупките на моливи, столове и маси. Тяхната стойност хазната плащала 5 пъти по-скъпо.
Паметник на корупционната дейност на Туид е сграда, която и досега се наричан „Туидовият съд“. Тя е построена през 1861г.-1872г. Реалната й цена била 1,5 милиона долара. Но общината платила 13 милиона. От тази сума 11,5 милиона долара присвоили Туид и неговите съучастници.
Но все пак, Уилям Туид бил победен от най-обикновени журналисти. Срещу него написали разобличителни материали вестник „Ню Йорк таймс“ и седмичникът „Харпър уикли“. Страниците на тези издания започнали да се пълнят с карикатури на Туид.
В крайна сметка, той бил арестуван. Осъдили го на 12 години затвор, но Върховният съд на САЩ намалил този срок на 1 година. Това решение предизвикало буря от възмущение сред гражданите на Ню Йорк. Туид отново бил арестуван и съден, но в края на 1875г. успял да избяга в Испания.
Обаче не извадил късмет. Там случайно го видял обикновен американски турист и съобщил това на полицията. Туид бил арестуван и експулсиран обратно. На 12 април 1878г. той умрял от пневмония в затвора „Лъдлоу“, който, по ирония на съдбата, бил построен от него. Естествено, 15% от парите за затвора били влезли в неговия джоб…
