Ужасяващи научни експерименти от миналото

Учените винаги са се стремели да провеждат експерименти, сред тях мнозина са се насочвали към опити с живи същества – животни или хора. За да провеждат своите опити, лекарите трябва да са безпристрастни и безчувствени, но някои от експериментаторите са проявявали чист садизъм към опитните си жертви. Проявите на жестокост са надминавали научния интерес, или той по-скоро е бил оправдание за ужасните им занимания. Ако не бяха довели до някои научни открития, с които да се похвалят, сигурно никой никога не би разбрал за ужасяващи експерименти, правени в миналото.

Някои учени са се задоволявали с експерименти върху животни, оправдавайки съвестта си, че не вредят на хора. За други учени това не е било достатъчно и са правили експерименти с хора, които са смятали за същества без стойност – затворници, психично болни и пропаднали хора. Най-голямо поле за изява са имали лекарите във време на тиранично управление. Затова най-много известни случаи на такива експерименти са документирани при нацистите и режима на Сталин. Нацистите провеждали със затворниците редица антихуманни експерименти, като присаждане на кости, изследване на измръзване до смърт, тежки изгаряния, радиация, издръжливост при eкcтрeмни aтмocфeрни уcлoвия при ниско нaлягaнe и рaзрeдeн въздух и много други. Техните експерименти с хора били по-скоро чисто практични. Докато руснаците сякаш проявявали повече въображение в научните си търсения.

15 дни безсъние

В края на 40-те години на миналия век съветски учени затворили петима човека в херметична камера и изпробвали върху тях експериментален газ,  предотвратяващ заспиването. Те искали да проучат последствията от продължителното лишаване от сън.

Първоначалната цел на този газ била да се държат войниците будни на бойното поле за продължителен период от време по време на военни действия. Това би позволило на правителството или да използва по-малко войници, или да увеличи силата и способностите им. Невротоксичният газ бил кръстен на Феликс Николаев, за който се предполага, че е войник.

Затворените обекти били политически затворници, обявени за врагове на народа. Било им обещано, че ако участват доброволно и не спят, ще бъдат освободени. Учените внимателно следели нивото на кислород в залата, за да не убият експерименталните си обекти, защото газът бил токсичен в големи количества. По това време все още не съществували камерите за наблюдение и се разполагало само с микрофони и малки кръгли прозорци с дебелина 15 см. В херметичната камера били осигурени книги, походни легла без завивки, течаща вода и тоалетна и храна за месец. С течение на времето затворниците започнали да обсъждат помежду си травматични инциденти, които са преживели в миналото и всеки ден тези разговори ставали все по-мрачни.

След петия ден те започнали да протестират срещу обстоятелствата, довели ги до тук и да показват признаци на параноя. Спрели да си говорят помежду си, вместо това шепнели в микрофоните, доносничейки за останалите.

На деветия ден единият обект започнал да крещи. Той тичал крещейки в продължение на 3 часа, накрая само скимтял. Останалите не реагирали по никакъв начин. Те продължили да шепнат в микрофоните, докато друг от тях не започнал да крещи. Други двама затворници започнали да късат страници от книгите, да ги мажат със  изпражненията си и да ги лепят по прозорчетата. Учените вече не виждали какво се случва в стаята.

Крещенето и шепотът в микрофоните спряло. Нивата на кислорода сочели, че петимата затворници трябва да са живи. На 14-тия ден учените включили интеркома и се опитали да комуникират със затворниците. Те заповядали на затворниците да се отдръпнат от вратата и да легнат на земята или в противен случай ще бъдат застреляни. Учените обещали, че единият затворник ще си спечели незабавно освобождение. С изненада, те чули само това: „Вече не искаме да бъдем свободни.“

Между изследователите и военните ръководители на проекта възникнал спор какво да правят.

Затова на  15 ден прекратили изпускането на Николаевия газ в камерата и я напълнили с чист въздух. По микрофоните се чуло недоволство. Три различни гласа се молели газът отново да бъде пуснат. Войници отворили залата и нахлули вътре. Затворниците крещели. Един от мъжете лежал мъртъв на пода, в 20 см кървава вода. От тялото му били откъснати парчета плът, с които бил запушен сифона. Всички обекти на експеримента били с жестоки наранявания, които сами си причинили.

Опитали се да им окажат медицинска помощ, но никой от обектите не оцелял.

Човек-маймуна

През 1927 г. д-р Иля Иванов, известен експерт по репродуктивна биология, предприел научно пътешествие до Африка, с цел да научи нещо повече за създаването на хибрид между човек и маймуна.

Иванов отворил лаборатория в Гвинея и започнал да експериментира с шимпанзета. Местните служители в лабораторията му не искали да сътрудничат. Налагало му се да крие истинската цел на опитите . Докторът успял да проведе два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма, но те нямали успех.

Разочарован, лекарят се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан наречен Тарзан. С него Иванов се надявал да продължи опитите, дори потърсил желаещи жени, които да износят детето на Тарзан и намерил няколко доброволки. Скоро орангутанът умрял, а самият Иванов попаднал в трудов лагер.

Изследване на реакции

През 1924 г. Карни Лендис, докторант по психология в Университета на Минесота, започнал експеримент, целящ да изследва как емоциите предизвикват определени гримаси и лицеви изражения. Искал да разбере дали има универсална гримаса, която всеки прави при шок или друга реакция?

Повечето от обектите на Лендис били негови състуденти. Той очертавал тънки линии по лицата им, за да наблюдава по-лесно движението на мускулите. След това им представял поредица от дразнители, които да произведат силна психологическа реакция. Той заснемал техните гримаси. Опитвал с различни дразнители неприятни аромати, порнографски снимки, потапяне на ръцете в кофа, пълна с жаби и други. Най-стимулиращият експеримент бил обезглавяването на жив плъх, което студентите трябвали да извършат. Повечето участници отказали да го направят, но в крайна сметка две трети от тях се съгласили. Отказалите, били принудени да гледат как Лендис извършва операцията.

Експериментите на Лендис показали удивителното желание на повечето хора да участват в опити, без значение колко странни са те. Самият Лендис не осъзнал, че психологическото подчинение на състудентите му е по-важен резултат, от гримасите по лицата им. Той продължил да изследва реакциите при една и съща емоция..

Живата глава

Когато по времето на Френската революция стотици хора загубили главите си под гилотината, учените започнали да се чудят възможно ли е да се запази главата жива извън тялото.

През 20-те години на миналия век се намерил човек, който опитал да провери това на практика.

Съветският медик Сергей Брухоненко разработил примитивна машина, имитираща дейността на сърце и бели дробове, която той нарекъл „автожектор“. Устройството, възпроизвеждащо основните функции на живия организъм – биенето на сърцето и дишането – успяло да поддържа жива отрязана кучешка глава. Брухоненко демонстрирал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 г. За да докаже, че главата наистина е жива, докторът предизвикал различни дразнения – ударил с чук по масата и главата плахо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той дори дал на главата парче сирене, което изпадало от отвора под гърлото й.експ