Савската царица – екзотична и мистериозна жена на властта, чието име е запазено в най-големите религиозни творби, сред които Еврейската Библия и Корана. Тя е изобразявана в турски и персийски рисунки, в монографии и средновековни християнски творби, където е описвана като въплъщение на Божествената мъдрост и предвестник на култа към Светия кръст. В Африка и Саудитска Арабия нейното име се споменава и до днес и всяка легенда за нея се разказва и преразказва по много земи от близо 3000 години насам.
Дори Холивуд попада под очарованието на Савската царица, създавайки епична версия на историята за нея с филма „Solomon and Sheba” от 1959 година. Източниците на историите и легендите за царицата обаче са противоречиви и в същото време никоя друга героиня не е била толкова силно почитана и толкова озадачаваща едновременно.
Опитвайки се да установим истината за нея, което е доста трудна задача, няма как да не си зададем въпроса – защо, след като се знае толкова малко за нея, Савската царица се е превърнала в толкова важна фигура?
Еврейската легенда за Савската царица
Сред най-известните разказвачи на митове по света, заедно с келтите и гърците, се нареждат и евреите. Първата поява на легендата за посещението на Савската царица при цар Соломон е отбелязана в Стария завет. Според написаното, когато тя чува за славата и мъдростта на Соломон, пристига с големи богатства, с камили, носещи аромати, злато и скъпоценни камъни. Когато срещнала царя, Савската царица разговаряла с него за нещата, които вълнували сърцето й, а той й дал всичко, което тя поискала, след което се завърнала обратно в страната си.
Тази кратка история ни дава някои подсказки за мястото, от което идва Савската царица. Само някои страни могат да се похвалят с такива скъпоценности – Етиопия, Оман, Йемен. Възможно ли е някое от тези места да е нейната страна?
Според Библията търговците, които търгували с Тир, идвали от Шаба/Шева и Раама и носели със себе си подправки, скъпоценни камъни и злато – същите неща, които Савската царица дарила на цар Соломон.
Но най-добрият превод на думата „шеба“ е арабската дума „саба“, отнасяща се за велико царство, Сабейското царство, разположено в днешен Йемен. И въпреки че историческите документи не описват самата царица, съществуват множество доказателства в подкрепа на това, че царството е съществувало.
Ислямският вариант на легендите за Савската царица
Тук също е описано пристигането на царицата при Соломон. Но когато дошла в Йерусалим, за нея имало специално изграден замък, чийто стени били от стъкло, а водата извирала от земята. Царицата се съблякла, за да се потопи във водите, но краката й били покрити с косми и приличали на кози копита.
Етиопска традиция
От всички истории за Савската царица, тези от Етиопия и Сомалийския полуостров са онези, които се разказват най-често до ден-днешен. Освен това, те са включени в етиопската свещена книга „Кебра Нагаст” – където откриваме разказите за царицата, посещението й при Соломон и нейната съблазън. Етиопските разкази обаче ни подсказват още повече. Според тях царицата се връща в столицата си Аксум в северна Етиопия и месеци по-късно ражда син от цар Соломон, когото нарича Менелик (син на мъдрите). По-късно Менелик пътува до Йерусалим, за да види баща си, който от своя страна го посреща с радост и го кани да остане там, за да наследи трона след неговата смърт. Менелик отказва и се връща у дома. Под прикритието на нощта, той взема Заветния ковчег и го връща в Аксум, където остава завинаги.
Савската царица, Заветният ковчег и „Кебра Нагаст” в етиопската история са от изключителна важност за народа. Четейки историите, етиопците виждат страната си като избрана от бога, защото е мястото, на което той е избрал да остане Заветния ковчег, а Савската царица и синът й са помогнали това да се случи. Следователно Савската царица е майка на нацията им, а царете, които управлявали, били нейни наследници. Императорът Хайле Селасие съхранил този факт в конституцията на Етиопия от 1955 година.
Въпреки това, няма основателно археологическо или текстово доказателство за етиопската кралица. Великото Сабейско царство, за което има доказателства, е било управлявано от мъже по времето, по което би трябвало Савската царица да е била на трона. Историята за нея остава енигма. Тя е била властна жена, отдадена майка, мистериозна любовница и същевременно странно същество с копита. Може би именно тези нейни особености са ключа към нейната популярност.
