Още

    Троянските коне и трите падения на Троя

    Всички са чували историята за Троянския кон и как с помощта на тази военна хитрост била превзета Троя. Но малцина знаят, че Троя е била превземана три пъти – като винаги една от главните роли в тези нещастия на великия град са играли коне.

    Първо падане на Троя. Вторият цар на Троя – Лаомедонт, според легендата, бил баща на красивия юноша Ганимед. Зевс отвлякъл Ганимед, направил го виночерпец на боговете – а за похищението му платил откуп на Лаомедонт във вид на прекрасни коне. Когато Лаомедонт решил да построи стени около Троя, Зевс изпратил Аполон и Посейдон да му бъдат роби – това било тяхното наказание за бунт срещу царя на боговете.

    Посейдон построил стените около Троя, а Аполон пасял царските овце (според друга версия – Посейдон и Аполон построили заедно стените на Троя). Лаомедонт обещал да им принесе в жертва потомството на кобилите, подарък от Зевс. Но след построяването на стените на Троя не спазил обещанието си. Получило се нещо като по-късната българска поговорка: „Изтъка си платното – ритна кросното“. Едно по-прозаично тълкуване на легендата гласи, че Лаомедонт откраднал пари от храма на Аполон и Посейдон и ги похарчил за изграждането на стените.

    За наказание Аполон поискал да му се принасят в жертва млади девойки, а Посейдон изпратил чудовище в града, което поглъщало хора. За да се избави градът от звяра, дъщерята на Лаомедонт – Хесиона, трябвало да му бъде принесена в жертва. Но тя била спасена от Херкулес, който убил чудовището. Лаомедонт, обаче, измамил и Херкулес, като отказал да му плати за спасението на дъщеря си – макар да му бил обещал според едни автори Хесиона и конете, а според Омир само конете. За отмъщение Херкулес превзел Троя, убил със стрели Лаомедонт и всичките му синове, като пожалил само Приам.

    Второ падане на Троя. Каноничната история за превземането на малоазийския град се формирала в епохата на Омир. В Илиада“ не се разказва за самото падане на Троя (този разказ се съдържа в „Одисея“). Според Омир, създател на Троянския кон е героят Епей, а Одисей само предвождал гърците, скрити в него. Жителите на Троя спорели какво да правят с находката – да я унищожат или да я посветят на храма на Атина. След дълги спорове решили да поставят коня в храма и започнали пир. Жрецът Лаокоон обаче изрекъл знаменитата фраза: „Бойте се от данайците дори, когато носят дарове!“ Ала боговете изпратили морски змии, които убили Лаокоон и неговите синове.

    До коня троянците открили гръцкия младеж Синон. Той ги излъгал, че уж бил приятел на героя Паламед, който преди това бил екзекутиран по настояване на Одисей. Освен това, царят на Итака уж бил предложил Синон да бъде принесен в жертва на боговете, та те да помогнат на гърците да се завърнат благополучно у дома си. Но младежът успял да избяга. Според митовете Синон бил братовчед на Одисей, а двамата били внуци на общопризнатия хитрец Автолик.

    Троянците повярвали на разказа на Синон и му дали убежище – а през нощта той отворил коня, гърците в него излезли, убили градската стража и разтворили портите на крепостта. Така Троя паднала. Смята се, че Троянската война е водена през ХІІІ век пр. Хр. (около 1280 г. пр. Хр.)

    В по-късното произведение „Дневник на Троянската война“ от Диктис Критски създателят на троянския кон също се нарича Епей. Той построил дървен кон и го сложил на колела. По-нататък разказът следва канавата, известна ни от Омир. Изображение на дървен кон могат да бъдат намерени в много образци на античното изобразително изкуство.

     

    Плутарх, авторът на „Сравнителни животописи“, пише, че Троя е била превземана три пъти заради коне.

    The Trojan Horse stands inside the city of Troy in Warner Bros. Pictures’ epic action adventure „Troy,“ starring Brad Pitt, Eric Bana and Orlando Bloom.

    Третото падане на Троя се случило около 1000 години след Троянската война – в средата на ІV век пр. Хр. Това сторил гръцкият пълководец-наемник Харидем (? – 333 г. пр. Хр.). Той приложил класическа хитрост, като използвал подкуп: платил на роба, който ловувал дивеч за трапезата на владетеля на Троя.

    Слугата нарочно излязъл извън града на кон и затова трябвало да се върне през големите градски порти – а не през тясната вратичка, както обикновено, когато излизал пешком. Градската стража се принудила да отвори големите порти, за да влезе на връщане конникът: а той водел със себе си воини на Харидем, които се престорили на пленници. Те успели да заблудят стражата и да заемат входа на града. След като изчакали основните сили на Харидем да се приближат, започнал щурм – и Троя паднала за трети път.

     

    По онова време легендарната история за Троянския кон вече била широко известна, така, че героите от новото превземане на града може би са били вдъхновени от примера на Одисей.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови