В Италия през XVII-XVIII в. въпросът за скромността и честността, разбирани като девственост, на младата девойка бил изключително важен с оглед на бъдещата й женитба. Родителите на момичето защитавали честта и репутацията му с всички възможни средства. Това особено се отнасяло за Венеция. Така, например, един уважаван венецианец се хвалел, че дъщеря му не е била никога в компанията на мъже, докато не я видял бъдещият й съпруг.
В семействата, където имало девойки на възраст за женене, се полагали всички усилия, та млади мъже да посещават колкото може по-рядко дома. А ако се случвало някой да влезе внезапно, девойките били отпращани от гостната. Всеки венецианец имал право открито да заяви на някой свой млад приятел, че би се радвал да го посрещне у дома си, но тъй като дъщерите му са „на възраст за омъжване, честта им може да пострада в компанията и на най-непорочния мъж”.
Най-сигурният начин да се запази невинността на дъщерите бил да ги изпратят в манастир, докато се омъжат. Такива девойки, прекарали младостта си в манастира, а след това омъжени, в началото на семейния си живот били плахи, неумели в общуването с околните и веднага си личало, че са възпитавани под строг надзор.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
