Първата световна война е най-значителното историческо събитие от началото на ХХ-ти век. Официално тя продължила от 28 юли 1914 г. до 11 ноември 1918 г. В резултат на военните действия загинали 10 милиона военнослужещи и до 12 милиона цивилни. След нейния край светът се променил. Изчезнали такива империи като Руската, Германската колониална, Османската и Австро-Унгарската. На историческата арена се появили комунистически и фашистки режими.
Към средата на 20-ти век новата политическа ситуация провокирала още по-голяма война, чиито жертви били 6 пъти повече от тези на Първата. Но, ако в началото на века водещите страни в света били приключили поне приблизително справедливо този конфликт, Втората можело да бъде избегната.
Първата световна война завършва през 1918 г. с капитулация на 29 септември на България, 30 октомври – на Турция, 3 ноември – на Австро-Унгария и на 11 ноември – на Германия. Всяка от тези държави подписала отделен мирен договор със страните-победителки, сред които най-важните били САЩ (президент Удроу Уилсън), Великобритания (министър-председател Дейвид Лойд-Джордж), Франция (министър-председател Жорж Клемансо), Италия (министър-председател Виторио Орландо). Впрочем, по принцип САЩ не били член на Антантата, а само нейни съюзници.
Голямата четворка – Лойд Джордж, Виторио Орландо, Жорж Клемансо и Удроу Уилсън. Източник – Уикипедия
На Парижката мирна конференция, която се състояла от 18 януари 1919 г. до 21 януари 1920 г., освен Версайлския, били подготвени още 4 договора, които били подписани в парижките предградия Сен Жермен – с Австрия, Ньой – с България, Трианон – с Унгария, и Севър – с Турция.
Договорът с Германия бил подписан в парижкия дворец Версай. Той влязъл в сила на 10 януари 1920 г., след като бил ратифициран от Великобритания, Франция, Италия, Япония и Германия.
Съединените щати, Еквадор и кралство Хиджаз (в дн. Саудитска Арабия) също подписали, но отказали да го ратифицират, ръководени от специфични политически интереси. По-късно САЩ сключили отделен договор с Германия на 21 юли 1921 г., който почти напълно съответства на Версайския договор, като са пропуснати членовете, касаещи току-що образуваната тогава Лига на нациите.
Историческият документ, който юридически поставял Германия на колене, съдържа 440 члена и 1 протокол. Членовете са обединени в 15 части, всяка от които строго регулира правилата и условията, задължителни за Германия. Например, 4-та част й отнела всички колонии. В 5-та и 8-ма част числеността на немските въоръжени сили били ограничени до 100 хиляди души само сухопътни войски. Била премахната задължителната военна служба, а военноморският флот се предавал на победителите. Германия била длъжна да възстанови на съюзниците загубите, понесени от тях в хода на военните действия.
Съгласно 9-та и 10-та част Германия предавала на победителите златото и другите ценности, получени по време на войната от Австро-Унгария и Турция под формата на заеми, и от Русия – според Бресткия мир. Под пълния контрол на победителите, според 11-та и 12-та част, попадали въздушното пространство, морските пристанища, железниците и водните пътища на Германия.
Германия трябвало да предостави на Франция въглищните мини в Саарския басейн, а левият бряг на река Рейн и десният бряг с ширина 50 км били демилитаризирани – тоест, от тях били изведени всякакви немски военни части.
С цел да използват за в бъдеще Германия срещу новопоявилата се Съветска Русия, западните страни неведнъж намалявали размера на плащанията по репарациите. А през 1931 г. Германия въобще спряла да плаща в съответствие с мораториум върху тях, с който се съгласили САЩ.
В света отношението към договора, който натрапили на Германия, не било еднакво. Мнозина го смятали за изключително унизителен – какъвто и бил. Французите демонстративно въвели в Саар зуавски военни части, което се схващало от населението като крайно унижение. При това договорът бил и много тежък, което предизвикало изключителна социална нестабилност в страната. Достатъчно е да се каже, че в началото на 1920-те години един хляб струвал няколко милиарда марки – приблизително един чувал пари в едри банкноти.
В резултат на всичко това през 1933 г. нацистите под ръководството на Хитлер дошли на власт. Многозначително е, че в началото на 2000-те години в САЩ бяха разсекретени архивни документи, от които става ясно, че американски банки са финансирали Хитлер за изборите през 1932 г., чрез които той взел властта.
Проблемът обаче бил, че нацистите бързо излезли изпод контрол и объркали всички планове на западните държави. А самата им поява била логично продължение на ситуацията, създадена от Версайлския договор. Така 20 години по-късно трагедията на световната война се повторила, но в много по-ужасни мащаби…
На 3 октомври 2010 г. Германия изплатила последната вноска в размер на 70 милиона евро от репарациите за Първата световна война. Общо те били 269 милиарда златни марки, което приблизително било равно на 100 хиляди (!) тона злато.
Впрочем, Хитлер приел капитулацията на Франция през 1940 г. в същия вагон, където било подписано Компиенското примирие на 11 ноември през 1918 г. – прелюдията към Версайския договор. Това само потвърждава ролята на този договор за разпалването на Втората световна война.
През 1940 г. Вилхелм Кайтел приема в същия вагон и на същото място капитулацията на Франция
