През 1453 година Стогодишната война между Англия и Франция приключила с пълното поражение на англичаните. Английският крал Хенри VI изпаднал в състояние на психическо разстройство и станал напълно безразличен към всичко. Сред благородниците се затвърдило мнение, че той не може да управлява държавата и трябва да бъде сменен.
Най-амбициозен по въпроса бил херцог Ричард Йорк. Той поискал регентство над недееспособния крал – имал право на това, защото бил в кръвно родство с Едуард III (упр. 1327-1377). Но амбициите му се сблъскали със силната съпротива на Маргарита Анжуйска, съпругата на краля. Тя въобще нямала намерение да губи трона и оглавила борбата против Йорките. Освен това, през октомври 1453 г. родила законен наследник на трона – принц Едуард Уестминстърски. Това отнемало шансовете на Ричард Йорк да стане крал дори при добро за него развитие на събитията.
В края на 1454 г. крал Хенри VI дошъл на себе си и политическата ситуация се стабилизирала. Йорките осъзнали, че губят възможността да заграбят властта. Така избухнал военен конфликт, който влязъл в историята като „Войната между Червената и Бялата роза“. Тя продължила от 1455 до 1485 гг. Графовете Йорк и Невил украсили щитовете си с бяла роза, а Ланкастър и Съфолк – с червена. След това започнали взаимно да се избиват. Имало предостатъчно войници за наемане, останали без работа след края на Стогодишната война.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
