Историята на прославената съветска художествена школа ВХУТЕМАС започва фактически през 1917 г. – 3 години преди официалната му поява.
Радикалните промени, предизвикани от октомврийския преврат (т. нар. „Октомврийска революция“) в Русия, нахлули не само в държавната система, но и във висшето образование по изкуствата. Основа на новата образователна реформа станали предложенията на студентите от Строгановското художествено-промишлено училище и Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Още преди революцията те призовавали академичната програма да бъде отхвърлена – и на нейно място да се създадат индивидуални художествени работилници, където студентите да влизат без изпити и сами да си избират наставници.
Теоретичните разсъждения придобили плът и кръв през 1918 година. Първо била закрита Императорската академия по изкуствата, след това създали нови образователни центрове – Свободни държавни художествени работилници. Постепенно те се откривали из цялата страна, а в Москва се появили две наведнъж: първата на базата на Строгановското училище, втората – на Московската школа по живопис, скулптура и архитектура.
Вторият етап от реформата започнал две години по-късно. Студентите и преподавателите били единодушни за необходимостта да се върнат към по-традиционен формат на преподаване с научно обоснована учебна програма. През есента на 1920 г. двете московски художествени работилници се обединили и така се появил главният творчески институт на страната – Висши художествено-технически работилници, или ВХУТЕМАС (Высшие художествено-технические мастерские). Това било експериментално учебно заведение, където „високото изкуство“ загубило своята елитарност и започнало да решава практически задачи. В сградите на улиците „Рождественка“ и „Мясницкая“ лидерите на новото авангардно изкуство подготвяли художници от нов тип, готови да преобразят бита на съветския човек.
В школата имало 8 факултета: живопис, скулптура, архитектура, печат, текстил, керамика, металообработване и дървообработване. Но основните експерименти се провеждали в Основния отдел – уводен курс, където студентите от всички специалности трябвало да овладеят общите закони на възприятието и цветопредаването, да научат основите на пространственото мислене и формообразуване, да се запознаят с ритъма и композицията.
Например, преподавателят Александър Родченко предлагал на студентите да създават натюрморти от материали, нетипични за този жанр – тухли, ламарина, хартия, стъкло. Той ги смятал за не по-малко естетични от старинните гарафи или плодове. Отначало студентите недоумявали, но се примирили с естетиката на новото изкуство. По неговите пътеки ги водел и прославеният по-късно Казимир Малевич – който, освен, че е автор на знаменития „Черен квадрат“, е основоположник и на художественото течение „супрематизъм“.
ВХУТЕМАС в много отношения изпреварил времето си. Идеите, техниките и подходите, които създавали преподавателите и студентите, често изненадвали не само близките им колеги, но и световната художествена общност. Сред възпитаниците на училището са художниците Александър Дейнека, Татяна Маврина, Александър Лабас, Андрей Гончаров, скулпторът и график Владимир Кудряшев, архитектите Иван Леонидов и Георги Крутиков, дизайнерите и майстори на филмови плакати братя Стенберг.
Именно във ВХУТЕМАС се ражда школата на архитектурния конструктивизъм. От 1924 г. в Архитектурния факултет преподавал лидерът на новото направление Александър Веснин. По време на производствените практики студентите изучавали как са устроени киностудиите, хлебопекарните и заводските цехове. Тогава логиката и изчисленията на индустриалната архитектура били ценени много високо. Педагозите се стараели да подтикват студентите да създават оригинални идеи, вместо да копират стари модели.
В Полиграфическия факултет Владимир Фаворски възпитал цяло поколение оформители на книги, а първите съветски дизайнери учат в „Дървометфак“ – факултет с това име се появил в резултат от сливането на дървообработването и металообработването през 1926 година. Студентите се стремели да реформират ежедневния бит на съветските хора, като го изпълвали със съвременни, удобни и достъпни материални обекти. Те търсели универсални дизайнерски проектни ценности, въплъщаващи лозунга на техния преподавател Владимир Татлин: „Не към новото, не към старото – а към необходимото!“.
В Текстилния факултет се зародил знаменития „агит-текстил“ – феномен, свързан до голяма степен с възпитаниците на ВХУТЕМАС.
Бъдещите керамици пък работели изключително с порцелан и фаянс, проектирали сервизни комплекти и се занимавали с дребна пластика, рисували керамика.
В Скулптурния факултет работели с глина, дърво и различни видове камък, както и с такива необичайни материали като метал, шперплат, тел, стъкло и дори хартия. От 1927-ма до 1930 г. във ВХУТЕМАС преподавала прочутата съветска скулпторка Вера Мухина, авторка на знаменитата скулптура „Работник и колхозничка“.
Във Факултета по живопис имало 3 отдела: Стативен, Театрален и и Монументален. В Стативния отдел преподавал известният Василий Кандински.
Най-многоброен бил Монументалният отдел. Той съчетавал архаика (изследователски пътувания до древни руски градове, изучаване на стенопис, реставрация) и съвременна живопис.
През 1927 г. ВХУТЕМАС бил преименуван, а след 3 години го закрили. Но хората и до днес се спират пред прочутия „Черен квадрат“ на Казимир Малевич и се опитват да проникнат в неговия тайнствен и загадъчен смисъл.
–
