Когато се изучава администрацията на Византийската империя от VІ-ІХ в., досега обикновено се подминава една служба, чиято роля и влияние били твърде значителни.
Това учреждение се наричало „асикритис“ (асоциацията с думата „секрет“ не е случайна), а началникът й носел званието „протоасикрит“. Тя е единствената служба, която имала таен характер, без да е свързана пряко с финансите на империята.
Службата „асикритис“ възниква през VI век по времето на Юстиниан Велики. Има любопитна информация от Прокопий Кесарийски, че тогава императорът лишава чиновниците в тази кантора от тяхната главна функция – „да водят тайната кореспонденция на василевса, заради което открай време е създадена тяхната длъжност“.
Тук обаче трябва да спрем и да размишляваме сериозно, защото това, което узнаваме от Прокопий, е изключително важно. Оказва се, че византийските императори отдавна водят някаква „тайна кореспонденция“. Но това означава едно-единствено нещо: че императорите имат мрежа от кореспонденти, с други думи – получатели и податели, с които си пишат „тайно“. А с кого може един държавен глава, без значение какъв е – вожд, крал, цар, конунг, император, да си пише „тайно“? Много ясно с кого – с военачалници, дипломати и… шпиони. Най-вече с шпиони. Разбира се – кому другиму е най-необходима тайната, ако не на шпионите, разузнавачите, съгледвачите?
Така се оказва, че всъщност ведомството „асикритис“ е тайната служба на империята. А вероятно, както често се случва в историята, разузнаването се е съчетавало и с контраразузнаване – ръководството на собствените шпиони се комбинира с борбата срещу чуждите агенти. Това напълно обяснява необходимостта от „тайната кореспонденция на василевса“.
А за обикновената, не-тайна кореспонденция на василевса, си имало други чиновници – граматици и апографевси. В VIII век съществувала цяла служба императорски граматици начело с главен граматик, а през IX век писането и съставянето на различни писмени актове се ръководи от „началник на мастилниците“. Обаче, независимо, че протоасикритът бил с по-нисък ранг от него, не му бил пряко подчинен.
Това означава, че „асикритисът“ като служба имал функции, различни от обикновеното съставяне на обикновени държавни документи. За това съобщава Прокопий Кесарийски: „Случило се така, че василевсът Юстиниан изпратил пратеници до Хосров (персийският шах) – Йоан, син на Руфин, и Юлиан, секретар на тайната канцелария. Тази длъжност у римляните се нарича „асикрит“, защото с думата „сикрита“ те обозначават тайните дела. Юлиан решително забранил да се дават пари на враговете и по този начин да се откупват градовете на василевса“. Тоест, асикритът Юлиан имал всички пълномощия на високопоставен посланик. Подобни функции имал протоасикритът Георгий в посланичеството до френския майордом Пипин Къси през 756-757 г.
При император Лъв VI (886-912г.) асикритът Симеон, който „станал по-късно протоасикрит“, водил успешни преговори с арабския корсар Лъв Триполит. Понякога, освен в дипломатическата дейност, асикрити участвали и във военни действия, при това като военачалници. Такъв бил протоасикритът Химерий, комуто Лъв VI възложил да ръководи всички морски сили на империята. Трябва да се добави, че твърде често служителите в тайната служба на Византия били високо образовани хора. Така например, стихове на асикрита Стефан Капетоли били изсечени върху стените на императорския дворец. При император Константин VII Багренородни асикритът Григорий преподавал астрономия. Високото ниво на образование позволявало на началниците и членовете на тайната служба да участват активно в множество църковни дискусии, което за времето си било твърде отговорна функция.
Един от най-образованите хора на своето време (в края на VIII век), патриарх Тарасий, преди да получи високия си църковен сан, служел именно като асикрит. Въобще, чиновниците-асикрити участвали в най-различни дейности на държавната политика, при това на най-високи позиции. Така например, в „Житие на Георгий Амастридски“ се споменава времето, когато: „…великият патриарх Тарасий все още не бил на престола на първосвещеника – ала придворен, изпълняващ тайна императорска служба, която на италийски език се наричала „секретис“.
Патриарх Тарасий
Така се получава интересен феномен: тайната служба на империята, поради едни или други причини, дълго време била извън вниманието на историците и по този начин все още си оставала „тайна“. Затова и нейното подробно изследване тепърва предстои. Това, несъмнено е благодатен материал за писатели, сценаристи и просто любители на историята на тайните служби по света – която история, поради самото си естество, е винаги интересна и обвита в ореола на мистериите и загадките.
