Разглеждайки някои от най-великите структури, създадени от човешка ръка, обикновено се натъкваме на невероятни факти за тях. Два примера: първо, Версайските градини, които в даден период от историята консумирали повече вода на ден, отколкото цял Париж и второ – въпреки невероятните технологии, с които разполагаме днес, Саграда Фамилия в Барселона, която все още не е завършена, а строителството ѝ е започнато през 1882 година.
Подобни чудеса се превръщат в символи не само на градовете, в които се намират, но и в символ на цялата нация. Случаят с Ангкор Ват не е по-различен. Човек се омайва от почти всеки аспект на монумента, а фактите около изграждането му са наистина впечатляващи.
Превъзходна илюстрация на класическата кхмерска архитектура, още откакто е видян за първи път от западните туристи през 16 и 17 век, Ангкор Ват е източник на очарование и страхопочитание. Първоначално е функционирал като хиндуистки храм, в който се е отдавала почит на бог Вишну по време на Кхмерската империя, но до края на 12 век, Ангкор Ват се превръща във велик будистки храм.
До 12 век архитектите на Кхмерската империя са имали достатъчно познания, за да използват (при това изключително добре) пясъчник. Такива блокове формират частите от Ангкор Ват, които могат да бъдат наблюдавани отвън. Латеритът не бил използван като основен строителен материал, но се използвал в скритите конструкции или вътрешните стени на архитектурното чудо.
Важен въпрос е как тези два различни материала са свързани помежду си. Естествени смоли или гасена вар вероятно са едни от най-приемливите отговори на въпроса. Въпреки това, всеки, който е видял храма, е съгласен, че той „постига класическо съвършенство“, както казва архитектът Maurice Glaize. В неговите очи Ангкор Ват е „произведение на властта, единственото и стила“.
И докато всички са заинтригувани от това как са построени Египетските пирамиди, също толкова учудващо е как древните архитекти от Кхмерската империя са изградили Ангкор Ват. Камъните, изграждащи храма, са били поставени плътно един от друг без употреба на слепващи материали. Те са толкова плътно поставени един до друг, че понякога дори не се вижда къде свършва единия и започва другия камък.
Впечатляващ е фактът, че Ангкор Ват е изграден от най-малко 5 до 10 милиона блока пясъчници. Максималното тегло на един такъв блок е около 1.5 тона. Цифрите говорят сами по себе си, защото това означава, че са употребени камъни много повече от тези, употребени за всички Египетски пирамиди взети заедно. Освен това, целият обект заема по-голяма площ от площта, на която се разполага Париж.
Освен това, ако за Египетските пирамиди е използван варовик, който се намирал в непосредствена близост до тях, то Ангкор ват е изграден от пясъчници, които се намират далеч в планините. Пясъчниците е трябвало да бъдат транспортирани от около 40 километра разстояние.
Друг още по-интересен факт е, че върху всички стълбове, прегради, дори покривите на Ангкор Ват са издълбани различни изображения. Можете да срещнете необичайни и митични същества като еднорози, грифони, крилати дракони, дърпащи колесници и други. Някои рисунки изобразяват воини, които следват лидера си, възкачен на слон или танцуващи божествени жени с необичайни прически.
Експерти като Роджър Хопкинс и Марк Ленър са провеждали експерименти, с които да демонстрират усилията, необходими за изграждането на Ангкор Ват. При един от експериментите били необходими 12 каменоделци и около 22 дни работа, за да бъдат получени 400 тона камък (доста малко количество в сравнение с това, което е било необходимо на хората, изградили храма). Но това не е било единственото предизвикателство. Била е необходима работна сила и за транспортирането на материалите, умения за издълбаването на изображенията и стотици години, за да бъде изграден целият храм в цялото му величие.
