background img
окт. 2, 2017
298 Views

Забраненото списание, с което се дава старт на феминистките движения в Япония

Автор:

В една пролетна нощ на 1912 година пред вратата на Казуко Мозуме застават един полицай и двама други мъже. Те не казват какво искат, а само я питат дали това е офисът на „Seito” – женското литературно списание, което тя стартира заедно с още 4 жени. Казуко ги въвежда в дома си и след като преминават през дългия коридор им показва помещението, което служи за централен офис на списанието. Там мъжете забелязват един-единствен последен брой на „Seito”. На излизане, непознатите казват на изплашената жена, че тиражът е бил забранен, тъй като „нарушава обществения мир и ред“.

Младите жени, които създават списанието по-малко от година преди да бъде забранено, знаели, че ще си имат проблеми. Списанието било създадено от жени, включвало женски творби и било предназначено за жени. През 1911 година в Япония най-смелото, което жените можели да правят, е да напишат името си след някоя много красива поема. Списанието, чието име се превежда като „Учени жени“, се считало за изключително необичайно и скандално за времето си.

Създателката на „Seito”, Харуко Хиратсука, по-късно твърди, че не е целяла да пробуди общественото подсъзнание, а по-скоро да се фокусира върху преоткриването на личността. Женските чувства и желания обаче, се превръщат в провокация за социалните и правни ограничения в епоха, в която основната роля на жената е да бъде добра съпруга и майка. Жените издаващи списанието се влюбвали, употребявали алкохол и мечтаели за кариери на писатели и си позволявали да пишат публично за това. Причината, поради която тримата мъже посетили офиса на списанието е, че в последния брой била публикувана измислена история за жена, която пише на любовника си, молейки го за среща, докато съпругът й го няма.

Привличайки все по-голямо обществено внимание и неодобрение, вместо да се засрамят и скрият, редакторките на „Seito” продължават да се борят, обсъждайки публично равенството между мъжете и жените, целомъдрието и абортите. Без да имат такова намерение, те се превръщат в борци за правата на жените.

Идеята за списание идва като на шега и след като Харуко намира други жени, желаещи да участват, те започват да издават „Seito”, което се продава за 25 сана – малко по-скъпо от останалите списания на пазара. Никоя от тях не предполага, че това е само началото на грандиозен обществен скандал. Първият брой се продава за месец и „Seito” се превръща във феномен.

Първата корица на “Seito”

В началото в списанието се публикуват есета, поеми и други произведения, написани в първо лице – за да изглежда така, че авторката разказва собствените си преживявания. Те не включват никакви политически провокации, но привличат вниманието на младите жени. На по-късен етап обаче, когато вече имат огромна популярност, момичетата започват да повдигат по-сериозни въпроси като правата на жените и контролът, който трябва да имат над собствените си тела. В специално издание от 1913 година в „Seito” е публикувано есе от Хидеко Фукуда, в което авторката коментира не само правата между половете, но и между обществените класи. Правителството забранява различни броеве от списанието почти през всяка година заради нарушаване на обществения мир.

В крайна сметка авторките започват да водят живота, който описват и провокират в списанието – те се развеждат, сключват брак с по-млади мъже, напускат семействата си, забременяват и обмислят аборти. Списанието обаче започва да изпитва финансови затруднения след като Япония се включва в Първата световна война и е спряно през 1916 година без предупреждение.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title