В една пролетна нощ на 1912 година пред вратата на Казуко Мозуме застават един полицай и двама други мъже. Те не казват какво искат, а само я питат дали това е офисът на „Seito” – женското литературно списание, което тя стартира заедно с още 4 жени. Казуко ги въвежда в дома си и след като преминават през дългия коридор им показва помещението, което служи за централен офис на списанието. Там мъжете забелязват един-единствен последен брой на „Seito”. На излизане, непознатите казват на изплашената жена, че тиражът е бил забранен, тъй като „нарушава обществения мир и ред“.
Младите жени, които създават списанието по-малко от година преди да бъде забранено, знаели, че ще си имат проблеми. Списанието било създадено от жени, включвало женски творби и било предназначено за жени. През 1911 година в Япония най-смелото, което жените можели да правят, е да напишат името си след някоя много красива поема. Списанието, чието име се превежда като „Учени жени“, се считало за изключително необичайно и скандално за времето си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
