Има дни, в които храмът изглежда по-тих от обикновено. Пламъците на свещите трептят пред иконите, хората държат листчета с имена, а върху масите са поставени жито, хляб и вино. Сред живите сякаш присъстват и онези, които вече не могат да прекрачат прага. Техните гласове са замлъкнали, но имената им продължават да бъдат произнасяни.
Задушница не е празник на смъртта. Тя е ден на паметта, надеждата и милостта. Православният християнин не възприема починалите като изчезнали хора, останали завинаги извън общността. Смъртта разделя тялото от душата и прекъсва видимото общуване, но не унищожава любовта. Затова Църквата събира живите, за да се молят за онези, които са преминали отвъд границата на този свят.
В този смисъл Задушница е мост, изграден не от камък, а от памет, молитва и милост.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
