background img
авг. 11, 2019
189 Views

Загадъчният Амвросий Аврелиан

Автор:

Безспорно, най-прочутият герой на пост-романска Британия е крал Артур. Той отдавна е напуснал територията на историческата действителност и е завладял умовете и сърцата на милиони хора като художествен символ на справедлив владетел, борец срещу Злото и създател на щастливото царство Логрия със столица вълшебният замък Камелот.

Но, естествено, веднага изниква логичният въпрос: а какво е имало преди Артур? Нима той се появява отникъде, на сурова почва, от нищото – както и след това изчезва пак фактически никъде и в нищото, пардон, на магическия остров Авалон. Там спи в очакване да се събуди, когато Британия има нужда да бъде спасена. Е, тук историческите скептици биха запитали защо все още не се е събудил и какво чака, та не спасява Британия, която днес стремително губи своя облик, традиции, религия и се превръща в тинеста амалгама от различни етноси и култури – но това е друга тема… И така: откъде се появява крал Артур?

Сцена от срещата на младия Мерилин/Амбросий с крал Вортингер

Най-разпространената версия е, че той е племенник на Амвросий Аврелиан.

Но кой е Амвросий Аврелиан? Неговият почти съвременник, летописецът Гилдас, живял в VІ век, го описва в своя труд „За гибелта на Британия“ като вожд на келтските племена на бритите След изтеглянето през 410 г. на римските легиони от Британия бритите водят ожесточени, кървави битки срещу нахлулите на острова германски племена англи и сакси. По онова време Рим се задъхва от нахлуванията на варварите в центъра на империята, има нужда от всичките си войски и затова по необходимост изоставя такава крайна периферия като британските острови. И бритите остават сами срещу варварския потоп.

Тогава Британия, с изключение на северните части, е изцяло романизирана: с добре устроени градове, форуми, амфитеатри, бани, акведукти, канализация, пътища, търговия… Въобще – империя. Цивилизация във високия смисъл на тази дума. При това римските легиони пазят келтското население срещу местните северни варвари като скотите и пиктите, а римската администрация се грижи животът да бъде добре уреден.

Цялото това щастие рухва с изтеглянето на легионите. Както може да се очаква, между местните келтски големци веднага започва борба за власт, а северните варвари скоти и пикти тутакси нахлуват в беззащитните територии. Настъпва тотален хаос, безвластие, грабежи, убийства и пожарища.

За да си осигури предимство, един от келтските вождове – познат под името Вортигерн, вика на помощ от континента варварите англи и сакси. Все едно да повика вълци в кошарата, за да пазят овцете. (В скоби казано – същата грешка допуска българският цар Иван-Александър през ХІV век, когато кани турците на помощ срещу Византия).

Веднъж нахлули, варварите започват на свой ред да грабят и завземат все по-големи територии. В 448 г. бритите изпращат писмо до римския пълководец Флавий Аеций с отчаяна молба за помощ – но самите римляни тогава се нуждаят от помощ срещу нашествието на хуните под водачеството на Атила. Бритите се озовават в ситуация, която днес познаваме като известната формула: „Спасението на давещите е проблем на самите давещи се“.

Остатъците от нещастните келти започнали да се събират заедно, за да противостоят някак на нашествието. За да не бъдат окончателно унищожени, те взели оръжие и тръгнали срещу враговете под командването на Амвросий Аврелиан.

Неговите родители, според Гилдас, били „облечени в пурпур“ – което със сигурност сочи, че той е бил римлянин; един от вероятно малцината останали тук след изтеглянето на легионите. При това от видно семейство: тогава пурпурни ивици на белите си тоги имали право да носят само видни аристократи, жреци и висши чиновници. Но родителите на Амвросий загинали по време на нашествието. Гилдас го описва като „почтен мъж, единствен от народа на римляните, преживял бурята, в която загинали неговите родители“.

Амвросий се споменава и в поемата „Гробът на воините“ на барда Талиесин. На Амвросий е посветена 14-та строфа, в която той се споменава под три имена:  Анн ап Ллейан, Амвросий и Мерлин Амвросий. В първото име „Ллейан“ може да се преведе като „жрица“, а цялото име като „Ан, син на жрица“.

Груба илюстрация на Амвросий Аврелиан от версията на уелски език от 15 век на „История рег Британс“ на Джефри от Монмут. Снимка: Уикипедия

Амвросий Аврелиан е един от възможните прототипи както на легендарния крал Артур, така и на вълшебника Мерлин – той се появява в почти всички източници, свързани с Артур.

При монаха Нениус, който пише своя хроника през ІХ век, името на Амвросий се споменава за първи път във връзка със страховете на Вортигерн още преди пристигането на саксоните: „В Британия тогава царуваше Вортигерн и докато царуваше, трепереше пред пиктите и скотите, страхуваше се от Амвросий и римляните“.

Според друг известен хронист – Галфрид (Джефри) Монмаут, Амвросий е син на римския узурпатор Константин ІІІ; също брат на Утер Пендрагон – бащата на Артур, и негов предшественик на трона на Британия. Галфрид разказва легенди за младостта на Амвросий, разказани и от други хронисти, но според него в тях става дума за вълшебника Мерлин.

Според някои днешни историци имало двама Амвросий Аврелиан – баща и син. Първият от тях загива в края на 440-те години, във враждата с Вортигерн. Неговият син е именно онзи, вожд, който според Гилдас и Уилям Малсбъри побеждава саксите – в такъв случай или крал Артур е негов племенник или той самият е крал Артур.

Но понеже все още в биографиите на Артур историята и легендите се преплитат в сложно кълбо от истини и предположения, очевидно историците тепърва ще си имат доста работа с разплитането на загадката кой е бил Амвросий Аврелиан.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title