авг. 11, 2019
266 Views

Каква е истината в легендите за родопската султанка? – част 2

Автор:

Бившата Валиде султан се заселила в съседно на родното си село, в което живели помаци. Тя имала същата участ като тяхната и я приели радушно, без да знаят каква голяма благодетелка всъщност ще имат в нейно лице.

През 1811 г. природни бедствия съсипали реколтата в областта и настъпил голям глад.
Тя купувала храна и я раздава на хората за да не гладуват. Когато бедствията отминали, за благодарност на благодетелката си й  построили двуетажна къща в центъра на селото, която по-късно е наречена Айше конак.

Когато поредната акция за събиране на момчета за османската армия стигнала до селото на Соня, селяните я помолили да им заеме по 2 алтъна, да откупят синовете си от военна служба. Тя предложила вместо да дава пари да откупят синовете си, с парите да вземат пушки и патрони. Въоръжила  2500 момчета и се свързала с Шабан войвода, като се  уговорила той и неговите четници да ги обучат на стрелба.

В ляво: Валиде султан. Не успяхме да намерим рисунка на Соня (София) – Айше Сенийепервер, и не знаем как изглежда. В дясно: Сина на Айше Сенийепервер – Мустафа IV

Когато до района се доближили двата табора, тръгнали да набират мъже за аскера или да събират откуп, проходите към него били затворени от отряда на Айше. Яхнала черен кон с бяло петно на челото, облечена в мъжки дрехи, със затъкнати в пояса  два сребърни пищова и сабя със златен обков, тя обикаляла позициите и насочвала действията на малката си армия. След няколко сражения таборите се оттеглили, понасяйки много загуби.

Разчуло се наоколо, че Айше е била Валиде султан и първенците на 12 села, от името на жителите им, положили клетва за вярна служба пред нея. Тогава тя обявила, че връща българското си име – Соня.

Славата на Соня султан се разнасяла и все повече хора искали да се присъединят към бунта й. При нея дошли делегации от Югоизточна Македония и Беломорска Тракия, искайки закрила от турци и разбойници, като и обещали на нея да плащат данъците си.

Соня султан обявила за своя столица град Ксанти на брега на Бяло море. Сключила договори с Венеция и Генуа за взаимно изгодна търговия. Имала нужда най-вече от доставка на оръжие, защото гвардията й нараснала на 6000 души, от които 1500  конници. Доставили й 6 оръдия  с по 300 гюлета. Имала работилница производство на барут, поправка на пушки и пистолети, и за изковаване на саби.

През 1828 г. започнала поредната руско-турска война. Главнокомандващият руската армия ген. Дибич разгромявал турците. Соня султан се възползва от положението, че султанската войска била заета в битки с русите и разпростряла владенията си до Дедеагач.

В Истанбул царяла паника. Войсковите Командирите на войската обвинили султан Махмуд ІІ, че е неспособен владетел и поискали да се оттегли от власт, без да посочва наследници. Знаело се е, че принц Ахмед е жив и вече 24 годишен можел да заеме престола. За този момент го бе пазила и подготвяла султанката. Към Истанбул тръгнало бляскаво шествие от 500 конници и 800 пешаци.

Към този момент Соня султан била на 67 г. Тя се движела с каляска, водена от 4 бели коня. Но не успяла да стигне до столицата, и издъхнала от сърдечен пристъп. Преди да издъхне заръчала на внука си: „Ахмед, като станеш султан, дай свобода на българите. Аз съм българка, ти също имаш българска жилка, защото си мой внук“. Соня – Айше Сенийепервер Султан приключила земния си път на 11 декември 1828 г., ден преди да се завърне в столицата. Погребали я в джамията Еюп в Истанбул.

През 1829 г. бил подписан Одринският договор, с който Турция признала поражението си. Султан Ахмед предложил в договора да се включи създаването на свободна българска държава между Дунав и Стара планина, за да изпълни завета на своята бабина. За негова изненада ген. Дибич отказал, като се позовал на волята на императора, според която българите ще трябва да почакат.
Според Одринския договор Гърция получила независимост и дали васалитет на Сърбия, Черна гора, Влашко и Молдова. На българите предложили неограничено преселение в пустеещите земи в Южна Украйна и Бесарабия.

Кое е истина и кое легенда в историята за Соня Султан? Нейното име като Валиде Султан присъства в родовата линия на османските султани, синът й Султан Мустафа IV също. Внукът и Ахмет, не присъства обаче в архивите като султан. Махмуд II е 30-ият султан и след него в листата са посочени синовете му  Абдул Меджид I и Абдул Азис. Вероятно бунт на еничерите да свалят Махмуд II е имало, но това не е довело до детронирането му. Според архивите той е реформирал военното управление и така е сложил край на еничарските бунтове. Управлявал до 1839 г. и е починал от туберкулоза. Затова той би трябвало да е подписал Одринския договор. Факт е, че българите не получават нищо от този акт.

Това е историята за една изключителна българка, която се е опитала да промени историята ни, но по-големи сили попречили това да стане. Дали е лесно и приятно да си султанка? Никоя корона не е лека и ако човек я иска, трябва да е готов да носи товара й.

Каква е истината в легендите за родопската султанка? – част 1

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title