Най-ранното споменаване на тайнствената страна Хиперборея е през VII в. пр. Хр., когато гръцкият поет Хезиод разказва за нея в своята поема „Теогония“ („Родословие на боговете“). Омир, Херодот и Овидий описват Хиперборея като северна страна, населена от умни, трудолюбиви и талантливи хора, с много добре развит художествен вкус.
Съдейки по античните източници, в онези северни земи тогава царял субтропичен климат. Твърди се, че прочутият храм на Аполон в Делфи е построен от хиперборейци в чест на победата му над чудовището Питон, а оракулката в храма също била хиперборейка. Названието на страната идва от името на бога на северния вятър в гръцката митология – Борей. Тоест, „отвъд Борей“ или „отвъд севера“. Плиний Стари твърди, че в онези земи свършвал светът. Денят там траел половин година, а човешкият живот бил много дълъг и щастлив. Смъртта била рядък гост и идвала само при онези, които се уморят от щастието и се преситят от земни блага.
Но Хиперборея била известна не само на древните гърци и римляни. Удивителната северна страна се споменава в индийската „Ригведа“, иранската „Авеста“ и китайски исторически хроники. В германски и скандинавски саги също се разказва за ден и нощ, които продължават с месеци.
Важно доказателство за съществуването на тази загадъчна земя е издаденият през 1595г. „Атлас“ на фламандския картограф Герард Меркатор (1512-1594г.). Атласът се състои от карти и описания на европейските държави. В него е включена карта, на която е изобразен континент, обграден с планинска верига. В центъра му се намира огромно езеро, от което текат 4 пълноводни реки. Реките разделят земята на 4 приблизително равни части. В центъра на езерото има остров, а върху него се издига планината Меру. Според древните легенди именно там живеели предците на индоевропейските народи. Тайнственият континент на картата е обозначен като „Арктида“. Извивките на бреговите му линии са добре познати на днешния човек – това са северните граница на Евразия и Америка. Гренландия и Исландия са изобразени много точно и са потънали в зеленина, без дори намек за вечни ледове и студ.
Необясними събития се случили с мнозина руски изследователи, които през ХХ век търсели Хиперборея на Колския полуостров. Живеещите там аборигени – лопарите, разказвали, че някога техните земи били обитавани от древен народ, който владеел тайни познания. Те можели да направят човека равен по власт и сила с боговете. Инициатор за изследването на Колския полуостров се оказал зловещият шеф на първите болшевишки тайни служби ВЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия) – Феликс Дзержински. Не е известно откъде той е узнал за Арктида – може би от научно-популярната литература…
Първият изследовател, който бил готов да осъществи експедиция на Колския полуостров, бил Александър Барченко (1881-1937г.). Изтъкнатият учен се заинтересувал от една странна болест, широко разпространена сред северните народи – арктическата истерия. Болният повтаря движенията на околните хора и безпрекословно изпълнява всички заповеди. Пристъпите траят 2-3 часа, самата болест – няколко дни. През периода 1920-1922 г. Барченко осъществява две експедиции до самия център на Колския полуостров, където се намира езерото Ловозеро. Климатът там е суров: тайга, тундра, снегове. Студената и тъмна полярна нощ дава мрачно и студено лято. Барченко изучава мистичните легенди и предания на лопарите за хората, живели преди тях по тези земи. Когато втората експедиция стигнала до Роговския остров в средата на друго езеро – Сейдозеро, намерили няколко отвора в земята, явно направени от човешки ръце и покрити с камъни. Когато ги наближили, членовете на експедицията започнали да изпитват силно главоболие, депресия и патологичен страх. Открили още загадъчни скални изображения, както и хълм, категорично определен като пирамида, издигната от хора.
Докладът на Барченко предизвикал фурор сред научните среди в Москва. Появили се твърдения, че е намерена Хиперборея или Арктида, откъдето тръгнал човешкият род. След това започват събития, които предизвикват недоумение. Барченко се среща с Дзержински и много дълго разговаря с него. Съдържанието на разговора е неизвестно. Но през 1923г. била изпратена още една експедиция начело с Арнолд Колбановски.
Отчетът на Колбановски напълно опровергал доклада на Барченко. Според него, нямало никакви отвори в земята, пирамидата била естествено издигане на каменисти пластове, а скалните изображения – тъмни слоеве върху скалите, причинени от влагата и вятъра. Много скоро започнали да се случват странни неща с членовете на експедицията на Барченко. Неговият водач Михаил Распутин загинал трагично през 1924г. През 1926г. журналистът Семьонов се удавил. През 1927г. затварят астронома Александър Кондиайни в лагер на ГуЛаг, където умира в началото на 30-те години. Една от сътрудничките на Барченко и неговата секретарка, които също участвали в експедициите, умират от неизвестна инфекция през 1928г. Самият Барченко и съпругата му са разстреляни през 1937г.
Никой не останал жив от хората, които можели да разкажат за откритието, направено на Колския полуостров. Днес мнозина смятат, че Барченко и неговият екип са се натъкнали на нещо, което било в противоречие с официалната атеистично-материалистическа идеология на болшевиките. Затова и били ликвидирани. А загадъчните Хиперборея и Арктида все още чакат своите откриватели.
