Много от хората, които лично познавали Тед Бънди през 70-те години, го намирали за очарователен млад мъж, който изглеждал мотивиран и интелигентен. Той учел право във Вашингтон и някои смятали, че ще се насочи към кариера, свързана с политиката. Същият този Тед Бънди обаче, е отговорен за отвличания и безжалостни убийства на най-малко 30 жени, като в крайна сметка е заловен във Флорида, изправен пред съда и осъден на смърт през 1989 година.
Бънди винаги е представлявал интерес за автори на книги и създатели на филми, най-известните сред които са “The Stranger Beside Me” на Ан Рул, “The Only Living Witness” и „Ted Bundy: Conversations With a Killer”. Дори днес интересът към Бънди не е угаснал, защото този човек е представлявал изключително добра смесица между образован привлекателен мъж и хладнокръвен убиец.
Роден в Бърлингтън, Върмонт през 1946, Теодор Рузвелт Бънди нямал добро детство. Майка му Елеонор Коуел ражда извънбрачното си дете по време, по което това е крайно неприемливо. За да защитят момчето от подигравки и нападки, родителите на Елеонор се преструват, че са негови родители, а Елеонор – негова по-голяма сестра в продължение на повече от 7 години.
Но това не било всичко. Дядото на Бънди бил известен като тесногръд човек, който обичал алкохола твърде много (според някои дядото е биологичният баща на Тед). До 18-годишна възраст, Тед вече имал няколко кражби и бил познат на местните полицаи. Той завършва висшето си образование през 1972 година и в началото изявява желание да се занимава с политика. Неговите колеги и приятели дори не подозирали, че през същата година, той вече бил отнел живота на първата си жертва.
По-късно Бънди работи като доброволец на гореща линия за обаждания за предотвратяване на самоубийства и участвал в специална държавна група за превенция на престъпността, като по този начин искал да се подготви за кариерата си в областта на политиката. Колегите му на горещата линия по-късно споделят, че той бил изключително добър в работата си. Ан Рул – бъдещата авторка, описваща живота му, разказва, че той често я изпращал до автомобила ѝ, за да се увери, че е добре. След ареста му тя дори казва: „Тед Бънди е отнел много животи, но също така е и спасил много животи“.
След колежа, Тед е приет в Университета по право в Юта, където в началото често пропуска лекции, а по-късно напълно престава да ходи. Няколко жени изчезват в района, част от които посещават същия университет, в който Бънди учи.
Няколко свидетели заявяват, че изчезналите жени последно са били забелязани в компанията на добре изглеждащ мъж. Името „Тед“ също било често чувано покрай случаите. Понякога Бънди се преструвал, че има увреждания и искал помощ от случайни жени, за да качи покупките си до апартамента. Пред други се представял за полицай, за да спечели доверието им, но в крайна сметка отнемал животите им.
С нарастването на броя на жертвите, все повече хора се свързвали с полицейския участък, споделяйки, че са видели Бънди или с някоя от жените, или в близост до местопрестъплението. Дори неговата приятелка информира полицията, че Тед прилича изключително много на описанието на извършителя. Той бил изключително хитър и не оставял никакви следи след себе си. Благодарение на това, за полицията било трудно да го смята за заподозрян в продължение на много дълго време.
Бънди е арестуван на 16.08.1975 година, след като полицията го забелязва в близост до едно от местопрестъпленията. Когато шерифите претърсват автомобила му, те откриват множество уличаващи предмети, включително въжета и белезници, но няма нищо, което да представлява директна връзка с някое от престъпленията. Макар че не го арестуват веднага, полицаите го набелязват и започват да го следят.
Нещата обаче се променят, след като една от жените успява да избяга от него. Този път той е заловен и осъден, но властите в Колорадо искат да разберат дали не е замесен в повече от едно убийство. Той е изпратен там, но успява да избегне затвора, макар и само за седмица. През 1977 той успява отново да се изплъзне на полицията, отправяйки се към Флорида, където убива други 6 жени.
Той не остава на свобода задълго. Арестуван е за втори път и тъй като не успява да докаже невинността си, променя стратегията и започва да признава за убийствата. Първоначално Бънди прави това, за да спечели време и да избегне неизбежното – смъртна присъда. Той твърди, че може да даде информация за това защо е станал убиец , което би помогнало на властите да вникнат в целия случай.
Психолозите, работещи с Бънди, вярват, че той е бил гениален психопат, неспособен да изпитва симпатия или чувство за разкаяние. В крайна сметка екзекуцията на Бънди е осъществена на 24.01.1989 година във Флорида. На електрическия стол.
