Известният радиотелескоп Паркс в Нов Южен Уелс, Австралия е наблюдавал раждането и смъртта на звездни системи, разкривал е космически мистерии и дори е предал първата ТВ картина на живо за астронавтите на Луната.
Стените на контролната стая във формата на поничка, намираща се под огромната 64-метрова чиния, са покрити с оборудване. Има рафтове, покрити с мигащи светлини, ключове, копчета и камари от процесори и твърди дискове. От първите сигнали през 1961г, технологията постоянно е обновявана. Поне по-голямата част.
„Наскоро обновихме компютъра.“ – казва учения Джон Сарксисиан от Австралийската научна агенция CSIRO. „Лепнахме му стикер с ябълка.“
Въпросният компютър се използва за маневриране на чинията на Паркс с голяма точност, за да засича радиосигнали от далечни галактики. Но този PDP 11 е създаден много преди всеки модерен Mac.
„Не разполага с операционна система, така че не забива. Много е стабилен и надежден – смятаме, че ако нещо не е счупено, няма нужда да го поправяш.“ – обяснява Джон.
Бежовата кутия с три ключа и надписа „Digital” отпред служат безотказно от 1982г. Скоро PDP 11 ще работи редом до най-новото поколение компютърна технология.
„Тук имаме четири защитени хранилища.“ – казва Джон, отивайки до противоположната страна на кръглата стая. Отваря вратите на металния шкаф и от там връхлита леден въздух. „Тук ще има толкова много оборудване, че ще генерира много топлина и ще трябва да охлаждаме някак.“
Технологията, генерираща толкова много топлина, се използва за ново голямо търсене на извънземен живот, известно като „Пробивът“. Глобалният проект, включващ радиотелескопи по целия свят, се финансира от милиардера Юрий Милнер и е подкрепян от Стивън Хокинг. От началото на 2017г, засичането на извънземни сигнали от космоса ще отнема около четвърт от работното време на Паркс.
„Компютрите стават все по-мощни с всяка изминала година. Технологията, която използваме, е изградена около графичният изчислителен процесор – това, което позволява на геймърите да се забавляват, предава изображения много бързо на екрана и е въвело революция в изчислителната компютърна мощ.“ – обяснява Джон Рейнълдс, програмен директор в CSIRO.
В идеалния случай, извънземна раса би предавала чист тон в космоса за всеки, който може да се ослушва. Но, ако са като нас, вероятно ще ни уведомят за присъствието си случайно. Това изисква нов хардуер, който да улови сигнала.
„Ако търсите сигнал от далечна планета, който не е предвиден да бъде уловен от вас, може да погледнете сигналите, които са видими от Земята. Такъв е GPS сигналът – той е сложен сигнал, който не се явява просто така на екрана и изисква много изчислителна мощ.“
Освен с нови компютри, Паркс се сдобива и с 13 нови приемника – това ще му позволи да се оглежда в 13 различни посоки едновременно.
„Количеството информация, което ще получаваме, е феноменално. Всеки ден ще събираме много терабайти.“ – обяснява Сарксисиан.
Учените са помислили доста сериозно върху мишените, които са си набелязали. Освен, че ще търсят подобни на Земята планети около най-близките звезди, те ще насочат телескопа и към далечни галактики, намиращи се на стотици светлинни години.
„Трябва да е много напреднала цивилизация, за да предава сигнали на такова разстояние, но ние това търсим – вероятно каквото и да засечем, то ще идва от цивилизация, която е много по-напреднала от нас.“ – казва Рейнълдс.
Но какви са шансовете за успех на проекта след толкова безрезултатни години?
„Един от фундаменталните проблеми тук е ниският шанс за успех. Не става въпрос дали сме сами във вселената. Ако търсим достатъчно усилено, ще ги намерим… въпросът е кога.“
