Още

    Защо спим?

    Прекарваме една трета от живота си в спане – около 25 години. Въпреки това сънят си остава една от най-големите загадки на невронауката. С появата на мозъчните скенери, учените са научили много за това, което се случва в главите ни по време на сън, но все още не могат да отговорят на простия въпрос „Защо спим?“. Разбира се има много теории, но едно е ясно – без сън мозъкът ни не работи правилно.

    Снимка: Ann Pister

    Невропсихологът Яков Стерн от Колумбийския университет казва, че способността на човек да изпълнява прости задачи спада драстично след 48 часа безсъние. Но някои се влияят повече от други. Стерн се надява да успее да открие защо едни хора издържат на безсънието повече от други и да намали биологическата ни нужда от сън.

    Стерн е открил невронна мрежа, предимно в тилния и теменния лоб на мозъка, която изглежда определя как човек се влияе от безсънието. С помощта на транкраниална магнитна стимулация, той стимулира тези зони. „Надявахме се, че като стимулираме зоните, ще можем да подобрим издръжливостта на човек. Изненадващо за мен, открихме, че стимулирането на теменния лоб наистина действа положително върху мозъка. И хората, които показват най-добри резултати са тези, които иначе са най-засегнати от безсънието. Това беше потвърждение, че сме открили нещо интересно.“ казва той.

    Изследванията на Стерн може да помогнат за намаляване на ефектите от безсънието, но няма да ни обяснят защо се нуждаем от сън. Нито пък халюцинациите, които наричаме сънища. Те се случват предимно по време на РЕМ съня – фаза на съня, отличаваща се с висока мозъчна активност. По време на нормалния нощен сън, мозъкът преминава между РЕМ сън и още три фази. Първата фаза е междинния период между заспиването и събуждането, който се случва в началото на съня. Втората фаза е лекият сън, който е около 60% от съня. И третата фаза е дълбокият сън, по време на който се случват повечето разстройства на съня.

    Снимка: togetherthroughlife

    Директорът на програмата по поведенческа сънна медицина в Медицински център Монтефиоре в Бронкс, Шелби Харис казва, че нормално преминаваме през тези фази по пет или шест пъти на нощ и РЕМ сънят е по-продължителен, когато спим по-дълго. Според нея това е причината повечето хора да си спомнят сънищата по-добре на сутринта. Но какви са тези бегли спомени и образи? Наистина ли са пътят към подсъзнанието? Можем ли да научим повече за себе си, опитвайки се да ги разберем?

    Харис не мисли така. Тя обяснява, че разбирането ни за сънищата се е променило драстично през последния век. Фройд и Юнг са вярвали, че сънищата са начинът, по който подсъзнанието си комуникира със съзнанието. Ако човек изпитва неспокойство или страх в съня си, анализирайки съня, той може да разбере защо се чувства така и как да се справи с това. Но модерните теории не залагат толкова на съдържанието на сънищата. Според Харис сънищата са начинът на мозъка да сортира спомени и преживявани от предишния ден, решавайки кои да остави и кои да изтрие.

    Въпреки, че учените не са успели да открият съществено доказателство за причината да се нуждаем от толкова сън, съществуват някои доста интересни теории.

    Няколко изследвания предполагат, че РЕМ сънят и/или обикновеният сън може да са важни за способността на мозъка да обработва и съхранява спомени от изминалия ден. Да образува нови невронни мрежи и да подсилва старите. Подобни изследвания казват, че сънят помага за изчистването на ненужната информация, за да се направи място за нови невронни връзки.

    Друга теория казва, че докато сме будни, невроните в мозъка биват разрушавани от свободните радикали. Сънят подобрява хомеостазата на организма и поправя пораженията по невроните.

    Снимка: JLMphoto

    Ученият Джером Сийгъл смята, че сънят може би изобщо не е физически нужен на животните. Той предполага, че сънят няма някаква загадъчна функция, а просто е предмет на еволюцията и служи за изграждане на поведението. Също така пести енергия и предпазва животните от някои опасности. Из животинското царство продължителността на съня варира в големи граници и Сийгъл твърди, че нуждите за сън не са биологически, а по-скоро екологически.

    Източник: bigthink.com

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови