Защо Хитлер не нападнал Швейцария?

Швейцарците държат у дома си своето лично армейско оръжие, редовно ходят на военни тренировъчни лагери и до доста напреднала възраст се смятат за военно задължени.

Швейцария запазила неутралитет във всички войни в най-ново време. Но как възможно една страна с площ от 41 хиляди квадратни километра и население, което едва надвишавало 4 милиона души в навечерието на Втората световна война, да остане неутрална? Банките не можели да се защитят срещу Хитлер – а той, напротив, трябвало да насочи вниманието си към златото на швейцарските банкери.

Това обаче не се случило – Хитлер явно претеглял всички аргументи „за“ и „против“ и решил, че е по-добре да не закача Швейцария. Защото по това време тя имала доста голяма и великолепно екипирана армия с най-модерно оръжие. Във всяка швейцарска къща имало пушка, дори две. Цялата планинска страна представлява една голяма укрепена зона с бункери, укрепления, военни складове. Нямало как швейцарците да бъдат примамени в равнината, където биха могли да бъдат разбити.

Хитлер се отказал от сложния план „Таненбаум“, който детайлно предвиждал как да бъде завладяна Швейцария, и я оставил на мира. Но откъде в тази малка страна толкова сериозни военни традиции?

От незапомнени времена тя няма армия. Самата Швейцария е своята армия. Чак до създаването на швейцарския съюз –  Конфедерацията на кантоните през 1291 г., страната преживявала трудни времена: сражавала се срещу римляните, попаднала под властта на бургундите, после на алеманите. Влязла в империята на Карл Велики, който я разделил на 10 графства, а през XI век била включена в Свещената Римска империя.

След създаването на Швейцарския съюз, кантоните трябвало първо да се противопоставят на имперските амбиции на Хабсбургите. В Средновековието Конфедерацията навлиза с население, мъжете на което били ветерани от различни войни – те предавали своя опит и традиции от поколение на поколение в продължение на векове. Всички съседи уважавали швейцарската пехота, настръхнала със своите дълги мощни копия. Швейцарските наемници добросъвестно изкарвали парите си в най-добрите армии на Европа.

В началото на ХVІ век от швейцарски алебардисти била създадена швейцарската гвардия, която до ден-днешен все още охранява папата във Ватикана. През 1527 г. 147 швейцарци дали живота си за папа Климент VII, който трябвало да бъде убит от войници на Свещената Римска империя. През 1792 г. във Франция, защитавайки Луи XVI, наемниците от швейцарския полк застанали смело на пътя на побеснялата революционна тълпа в кралския дворец „Тюйлери“. От 1110 гвардейци останали живи само 350.

Затова не е изненадващо, че винаги, когато Европа се възстановявала от поредния военен катаклизъм, Швейцария искала неутрален статут за себе си и постигала признание и уважение от своите съседи. А там, където има мир и няма войни, капиталът идва – рано или късно. Така станало и с тази страна. По-добро място за съхранение на злато е трудно да се измисли – в планините, пазени от най-добре обучената армия в Европа! Златото обаче трябва да бъде добре охранявано – затова в края на ХІХ век швейцарците превърнали страната си в огромен редут, състоящ се от много фортове и отбранителни линии. Линията „Мажино“, с която французите се гордеели, била обикновена кошара в сравнение с швейцарската крепост Айроло.

През ХХ век, виждайки какво се случва в Италия и Германия, швейцарците отново укрепили страната, като създали огромни крепости и минирали проходите и планинските мостове. Само за миг страната можела да се превърне в огромен таралеж, настръхнал със стотици оръдия.

Швейцарците не мислели да търпят полети на нацистите в своето въздушно пространство. Първият немски самолет бил прехванат на 10 май 1940 г. и акуратно принуден да кацне в авиобазата „Алтенхайн“. Но намекът не бил разбран и в началото на лятото 36 германски самолета, които летели за Франция, прекосили швейцарската граница. В отговор швейцарските военновъздушни сили вдигнали 12 изтребителя и свалили няколко нарушителя. Германското командване решило да даде урок на прекалено гордите съседи и да примами швейцарските асове в капан, като изпратило един бомбардировач „Хайнкел 111“ да наруши границата, съпроводен от изтребители. Швейцарците обаче свалили 3 германски самолета, като загубили само един.

Швейцарците строго пазели неутралитета си и не правели изключения за въздушните сили на съюзниците: от 1943 г. те редовно принуждавали британците и американците да кацат, а онези, които не се подчинявали, били сваляни; загинали общо 36 британски и американски пилоти и повече от 100 били пленени.

Командването на американските военновъздушни сили било в ярост, но не можело да стори нищо. Нещо повече – след войната Швейцария спокойно осъдила САЩ за 18,5 милиона долара за нанесени морални и материални щети.

Днес почти цялото мъжко население на страната е служило в армията на възраст между 18 и 25 години. Всеки, който желае, след службата взема у дома си армейското оръжие (сега това е щурмова карабина SIG 550), три комплекта униформи и боеприпаси.

Срочната служба продължава от 15 до 25 седмици. Армията разполага със 145 самолета, 606 бронирани превозни средства и 360 германски танкове „Леопард“, около 600 тежки гаубици M109 Panzerhaubitze 66. В събота и неделя всеки може да отиде у дома си с личното оръжие.

Всеки швейцарец до 50-годишна възраст всяка година ходи на военен сбор, който продължава 3-4 седмици и никому не хрумва да откаже, защото според закона работодателят през това време плаща заплатата.  На 50 години швейцарецът се отчислява от армията, като му подаряват ловна пушка.

Очевидно Хитлер постъпил умно, като не нападнал Швейцария.