„Който няма кураж да поема рискове, няма да постигне нищо в живота си.“ – Мохамед Али
Една от първите публични фигури на Америка, която преминава към исляма, е боксьорът Мохамед Али – трикратният световен шампион в тежка категория, който получава толкова медийно внимание, колкото никой друг атлет в света. Той се появява на кориците на „Sports Illustrated” повече от 30 пъти, а лицето и името му са познати по цял свят.
Али е роден с имената Касиус Клей през 1942 година в Луисвил, Кентъки в семейство на християни. Започва да се боксира в много ранна възраст, за да събере пари, с които да купи на родителите си автомобил. Когато е в 20-те си години, той е считан за най-великия боксьор на всички времена.
След като побеждава на Олимпийските игри в Рим през 1960 година, той се превръща в любимеца на американската публика – освен най-добрия боец, той е й красив, чаровен и удивително успешен.
През 1963 година Али произнася реч, в която изтъква собствените си достойнства “I am the greatest” („Аз съм най-великият“). Това му носи още по-голяма публичност, но и някои негативи.
Али споделя, че за първи път чува за „Нацията на исляма“ през 1959 година, а през 1961 година за пръв път посещава една от техните срещи. Али продължава да присъства на срещите, но крие това от публиката. През 1962 година се запознава с Малкълм Екс, който съвсем скоро става негов духовен и политически ментор.
18 дни преди да победи Сони Листън и да се превърне в световен шампион по бокс, Клей се обръща към исляма, вдъхновен от Малкълм Екс. Клей оценява духовните учения, които получава, както от Екс, така и от Елиджа Мухаммад – лидерът на „Нацията на исляма“. Те са силно против войната във Виетнам и не смятат, че Америка има проблем, който трябва да решава по този начин. Клей смята, че като публична личност, трябва да отстоява до край решенията си, затова сменя религията си и категорично отказва да стане част от американската армия, както и да участва във войната. В това си действие, Али по-скоро търси духовната си свобода. Той вярва, че името, с което е роден, е „робско име, а аз не съм вече роб“.
След промяната на религията си, Али също се променя – започва по-малко да изтъква постиженията си и вместо това обръща вниманието на публиката към важността на исляма като духовната сила на живота му.
Касиус променя името си на Мохамед Али и не престава да твърди, че това е била една от най-важните промени в живота му. „Аз съм Мохамед Али, свободно име – означава „обичан от Бог“ и настоявам хората да се обръщат към мен с това име, когато разговарят с мен“ – заявява Али.
Той обаче прави това в период, в който „Нацията на исляма“ не е толкова популярна в САЩ. Представителите на Боксовата федерация се разгневяват от действията му и от герой Али се превръща в обект на множество подозрения.
Междувременно, когато възникват неразбирателствата между Елиджа Мухаммад и Малкълм Екс, Али силно разочарова приятеля си Малкълм, след като застава на страната на Елиджа, когото смята на пратеник на Бог.
През 1967 година, тъй като не одобрява войната във Виетнам, Али отказва да стане част от въоръжените сили на Америка. Той изтъква религиозните си вярвания като причина за отказа си и заявява, че „войната не е част от ученията на Корана“. В отговор на това Нюйоркската държавна комисия отнема боксовия лиценз на Али и не го признава за световен шампион.
Мохамед Али над победения Сони Листън
Въпреки това, по-късната кариера на Али е доста популярна, а той се боксира дълго, след като физическото му състояние не позволява. В крайна сметка е диагностициран с болестта на Паркинсон.
Междувременно Али произнася няколко речи, в които говори за живота си и за исляма, а правителството продължава да го поставя под ежедневно наблюдение. Той никога не е бил защитник на расовата дискриминация, а напротив – проповядва расова гордост и се превръща в герой на афроамериканците в САЩ.
Мохамед Али умира на 3.06.2016 година във Финикс, Аризона – на 74-годишна възраст.
