На 21 януари 1793 г. френските революционери отрязват главата на Бурбонския крал Луи XVI. Някой от тълпата извикал, че сега Магистърът на ордена на тамплиерите Жак дьо Моле е отмъстен. Парижани решили, че проклятието, което тамплиерът отправил през далечния XIV век към френските крале, най-накрая се сбъднало.
Орденът на Тамплиерите
През 1119 г. група френски рицари, участващи в Първия кръстоносен поход, създавали Ордена на бедните рицари от храма на Йерусалим. Първият магистър бил Юг дьо Пайен. Братята охранявали поклонниците и притежавали земи и замъци в Израел, Сирия и Европа. Резиденцията на ордена била в джамията Ал-Акса в Йерусалим.
Наричали джамията храма на Соломон, а самите рицари в превод от френски тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“). През 1291 г. египетските мамелюци прогонили християните от Светата земя и орденът се преместил в Европа, където се оттеглил от военните дела и преминал към финансиране.
До четиринадесети век ордена на рицарите тамплиери се превърнал в богат заемодател, чиито длъжници били даже европейски монарси включително и самия папа. Техните резиденции били разположени в Германия, Англия, Испания, Португалия, Кипър, а центърът на ордена бил концентриран в Парижския храм. Броят на братята достигнал 30 хиляди души. Орденът на тамплиерите се превърнал както в духовна, така и в светска организация, която стояла над царе и благородници, което плашело властите.
Поражението на тамплиерите
Кралят на Франция, Филип IV Хубави, решил да прекрати влиянието на мощните тамплиери. След споразумение с папа Климент V, сутринта на 13 октомври 1307 г. той заповядал започването на арестите. По този начин Филип получил двойно обезщетение: нямало нужда да изплаща дългове на тамплиерите, а имуществото им било конфискувано в полза на короната и църквата.
В затворите братята били измъчвани, и изтръгвали от тях признания за богохулство, зоофилия, содомия, поклонение пред идоли и демона Бафомет, който им е осигурил богатство. След признанията те били екзекутирани или затворени до края на живота си.
На сутринта на 18 март 1314 г., на тръстиковия мост насред река Сена последният магистър на тамплиерите Жак дьо Моле бил изгорен на клада. Вече поглъщан от пламъците на огъня, той извикал:
„Господ знае, че умирам несправедливо осъден. Следователно много скоро нещастията ще паднат върху главите на онези, които несправедливо ни осъдиха. Господ ще ни отмъсти, убеден съм в това. Ти, Господи, моля те, насочи погледа си към Дева Мария, за да ни приеме. Папа Климент V, пред Господния съд казвам – смъртта ще те намери след четиридесет дни, а крал Филип, преди тази година да приключи!
Думите на последния магистър на тамплиерите са записани от френския летописец, съвременник на онези събития, Годфрой от Париж.
Обаче не навсякъде започнали преследване на тамплиерите. В Испания тамплиерите създали ордените на Калатрава, Алкантара, Сантяго Мечоносеца и се преместили в тях. Същото се случило и в Португалия, където се преобразували в Ордена на Христос. Тамплиерите не били арестувани и в Германия. В много региони на Европа братята били задържани, но оправдани и освободени.
Проклети крале
Изненадващо, проклятието на екзекутирания магистър се сбъднало. През април същата 1314 година, папа Климент умира в страшна агония от възпаление на червата. На 29 ноември Филип Хубави изпаднал в парализа, паднал от коня си и бил стъпкан от копитата му.
Тримата синове на краля последователно управлявали Франция за кратко и посредствено. След военнен поход по-възрастният Луи X на 27-годишна възраст починал от треска. Той заемал трона 2 години. Средният брат Филип V царувал шест години и също починал внезапно. Дошло време за най-малкия от синовете на „проклетия цар“ – Карл IV. Той също носил короната 6 години и починал от болест.
С Карл се прекъснала династията на по-възрастните Капетинги и властта преминала към по-младите клонове на кралското семейство, първо Валоа, а след това Бурбоните. Смъртта на децата на Филип Хубави провокирала Стогодишната война между Франция и Англия. По ирония на съдбата, последното убежище на френския крал Бурбон Луи XVI, свален от голямата революция, бил замъкът Темпъл – парижката резиденция на тамплиерите.
Революционерите отрязали главата на Луи с гилотината. По времето, когато монархът бил екзекутиран, гражданинът Луис Капет се провикнал:
Проклятието на Жак дьо Моле, който не призна вина и не се разкая преди смъртта си, се изпълни.
