Всеки, който е чел великолепния приказен роман на шведската писателка Селма Лагерльоф „Пътешествието на Нилс Холгерсон с дивите гъски“, несъмнено си спомня легендата за старинния град Винета.
Селма Лагерлоф, която дълго време изучавала древните легенди, описва Винета като прекрасен град с големи къщи, множество пазари със скъпи стоки, и жители, облечени в богати дрехи. Трябва да се каже, че тези описания може би не са далеч от истината. Известно е, че Винета била основана в Ранното Средновековие от западното славянско племе венеди и много бързо се превърнала в едно от най-големите балтийски пристанища, приемащи кораби от цял свят. Богатството на града нараствало ден след ден, заради което му завиждала цяла Европа. Старите хроники пишат, че къщите във Винета били много високи и украсени с цветно стъкло, мраморни колони и златни керемиди, които изпълвали всички улици с жълт блясък. Мъжете и жените се разхождали в луксозни копринени и кадифени облекла, носели скъпи украшения от злато и скъпоценни камъни, а девойките предели със златни хурки. Всеки чужденец бил почитан и уважаван, но само ако се покланял на езически богове, защото във Винета не обичали християните. Градът имал 12 порти, а в пристанището му можело едновременно да стоят 360 дълги ладии, чийто път нощем се осветявал от фар във висока кула.
Записите на немския хронист се потвърждават от свидетелствата на пътешественика от Кордовския халифат Ибрахим ибн-Якуб, който запомнил Винета като свободен град – истински земен рай. Той пише, че всички жители на града са свободни и богати, няма роби (което за мюсюлманин от Средновековието било много странно), а реколтата от плодородните ниви се събирала два пъти годишно.
Във Винета нямало нито цар, нито княз, но управлявали старейшин, избирани от всички възрастни жители на общо събрание веднъж годишно. То се провеждало на централния площад. Данъци не се събирали и всеки живеел за собствено удоволствие.
Според изследователите, Винета изчезнала към 1170 г., тъй като по-късно вече не се споменава в нито един исторически документ. Но при какви обстоятелства загинал островът, където бил разположен щастливият град? По въпроса има различни хипотези.
Селма Лагерлоф пише, че жителите на Винета се скарали с Царя на морето, той разрушил градските стени и морските вълни залели града. Други легенди разказват, че жителите на Винета навлекли върху себе си Божия гняв, като не искали да приемат истинската християнска вяра, а се кланяли на златен идол в огромен храм, извисяващ се в центъра на града. Носели се слухове, че венедите принасяли човешки жертви, прерязвайки гърлата на хора пред своя тотем – който в замяна ги награждавал със злато и богатства. Като наказание за тези жестокости Господ потопил острова заедно с Винета и всички негови жители на дъното на морето. Веднъж в годината, само за една нощ, градът се издигал на повърхността. Смятало се, че само християнин с чиста душа може да спаси Винета от това наказание. Условието е да влезе през тази нощ в града и да купи нещо, макар и само за една дребна медна монета, от някой търговец.
Това са легендите. Историците обаче имат собствено мнение по този въпрос. Според тях датският крал Кнут IV, който отдавна завиждал за богатството на езическите си съседи, изпратил огромна армия, за да завладее свободния град. Отначало датските викинги превзели малка, но добре укрепена крепост, която се намирала на Сребърната планина близо до Винета – а после нахлули в самия град.Клането било ужасно, никой от жителите не оцелял. За да скрият своите жестокости, датчаните разрушили градските диги. Разграбената Винета три дни потъвала в морето.
Възможно местоположение на Винета. Източник – Уикипедия
И до ден-днешен изследователите не могат да определят точното местоположение на някогашния богат град. Смята се, че е било недалеч от устието на Одер. Но мненията са различни, затова не може да се започне пълноценно търсене.
Опитите да бъде намерена Винета, която винаги привличала хората със своите легендарни съкровища, започнали още през XVI-ти век. Но особено сериозно с това се заели лидерите на нацистка Германия. За целта отпуснали щедро финансиране. Ръководителите на Третия райх се интересували не толкова от богатствата на Винета, колкото от техническите постижения, благодарение на които още през Ранното Средновековие били построени многоетажни къщи и фар – докато останалите племена в Северна Европа по онова време живеели в жалки полуземлянки. Дори Хитлер посещавал лично мястото на разкопките, но, уви, проектът не донесъл положителни резултати – подводният град никога не бил намерен.
Суеверните езотерици смятат, че е невъзможно да се намери Винета, защото срокът на наказанието все още не е изтекъл. Очевидно жителите на града не се покаяли за своите езически жестокости и нито един праведен християнин не е купил нищо в някой от магазините на Винета.
Легендите твърдят още, че градът имал шанс да възкръсне. Едно пастирче задрямало веднъж на морския бряг, а когато се събудило, видяло огромен прекрасен град. Търговците там го молели да купи всичко, което си пожелае, само срещу една-единствена дребна монета. Момчето се втурнало към дома си за монетата, но докато я намери, изгряло слънцето и градът изчезнал.
До ден-днешен туристи, които си почиват на брега на Балтийско море, твърдят, че понякога чуват звъна на градска камбана, който долита откъм морските вълни.
