Съществува необичаен и неподлежащ на обяснение феномен, който се случва на фондовата борса. Той се нарича ефектът „Ting Hai” и представлява внезапен спад във фондовата борса всеки път, когато във филм или в телевизионно предаване участва хонконгският актьор Адам Ченг. Ако това ви изглежда като най-невероятното нещо, което сте чували, то повярвайте, че не сте сами. Може би ви звучи като пълна лудост, но е напълно вярно.
Фондовата борса е като един огромен звяр, който непрестанно се покачва нагоре или понижава надолу. Посоката, в която ще поеме в бъдеще, се определя от милиони социални, икономически и политически фактори. Голяма част от най-добрите световни математици и аналитици са прекарвали години в опити да определят с точност движенията на фондовата борса. Всички са се проваляли.
Обикновено внезапните спадове се причиняват при големи и важни новини в медиите. Излъчването на нов филм, сериал или телевизионно предаване не би трябвало да оказва какъвто и да било ефект върху фондовата борса. На 5.10.1992 година обаче, първият епизод на сериала “The Greed of Man” с участието на актьора Адам Ченг бива излъчен. Индексът „Hang Seng”, който измерва общата сила на хонконгската фондова борса спада с цели 600 пункта. Две години по-късно филмът “Instinct” прави своя дебют. В него участва не друг, а самият Адам Ченг. Индексът „Hang Seng” тогава спада с 2000 пункта. Три години по-късно Адам Ченг участва в „Once Upon a Time in Shanghai” и познайте какво се случва? Индексът „Hang Seng” спада с 300 пункта.
Цялата история се повтаря отново и отново – в продължение на 25 години – с всеки филм, в който Ченг участва. Този феномен е ставал повод за спекулации от борсовите посредници в продължение на десетилетия. Никой от тях не е успял да обясни истинската причина това да се случва, но някои изследователи предполагат, че първите 1-2 случая са били чиста случайност, след което се е превърнало в някакъв вид пророчество.
Адам Ченг
Когато голяма група хора вярват, че нещо е вярно, дори и то да не е, могат да го предизвикат да се случи чрез подсъзнанието си. Именно заради тези случаи, сега всеки път, когато се излъчва филм с Адам Ченг, това се превръща в голяма новина за хонконгските медии, особено сред финансовите инвеститори. Тъй като те вече очакват всичко това да се случи, те предизвикват пророчеството и го правят реалност чрез своите изследвания. Ето как едно единично съвпадение може да се превърне в често срещано събитие, заради подсъзнанието на група хора.
Ако смятате, че една китайска знаменитост, която влияе на фондовата борса, е нещо необичайно, няма да повярвате на това, което ще ви кажем. Тази история за съвпадения е между двама американски президента – Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди. Линиите на животите им са толкова сходни една с друга, че на много хора им е невероятно трудно да повярват, че всичко това е случайност.
Ейбрахам Линкълн
Ейбрахам Линкълн е избран в Конгреса през 1846 година. Джон Кенеди е избран в Конгреса през 1946 година – точно 100 години по-късно. Линкълн е избран за президент през 1860 година, а Джон Кенеди през 1960 година – отново точно 100 години по-късно. И двамата президенти и техните съпруги изгубват децата си, докато живеят в Белия дом. И всичко това става още по-странно…
И двамата президенти са убити в петък. И двамата са простреляни в главите от човек, стоящ зад тях. И двамата са убити в присъствието на съпругите си. Линкълн е прострелян пред Ford’s Theatre, а Кенеди в автомобил модел Линкълн, направена от „Форд“. И като говорим за съвпадения с президенти, има нещо наистина необичайно, касаещо ръцете им.
Джон Кенеди
Левичарите съставляват 10% от световното население. Но този процент е доста по-различен, когато говорим за американски президенти. 50% от последните 12 президента са левичари. Съществува възможност обаче, всичко това да е нещо повече от чиста случайност. Някои учени твърдят, че левичарите са способни да мислят по-бързо и по-обширно. Това е подкрепено от факта, че голям процент от историческите гении – Айнщайн, Исак Нютон и Чалрз Дарвин например, са били левичари. И все пак, съществуват няколко удивителни съвпадения от историята, които нямат логическо обяснение.
Невероятните съвпадения понякога могат да следват една и съща тематика. Оказва се, че изгубените сватбени халки, най-често биват намирани в коремите на уловени риби. И това не е шега – ако сте изгубили халката си, би било по-удачно сега да отивате на риболов, вместо да я търсите. Доказателствата за това датират от 500-те години пр. Хр, когато Поликрат хвърлил своя златен пръстен, по който имало смарагди, в морето. Шест дни по-късно един рибар дарява уловена от него риба на Поликрат. Докато приготвяли рибата, служителите на Поликрат разрязали рибата и познайте какво открили в корема й? Пръстенът, който той бил изхвърлил в морето преди точно 6 дни. Изумително съвпадение наистина, но това може и да не е нищо повече от обикновена градска легенда. Все пак се е случило преди 2500 години. Интересното е обаче, че точно това съвпадение се повтаря от тогава до ден-днешен.
Съществуват две любопитни истории, идващи от Норвегия. Първата е за мъж на име Валдемар Андерсен. Докато ловял риба в Северно море, той уловил голяма треска, която отнесъл в къщи за вечеря. Той отворил стомаха й и открил вътре голяма златна обеца. Мъжът подарил обецата на съпругата си, която била шокирана от видяното. В момента, в който взела бижуто в ръка, тя разбрала, че съпругът й е открил в рибата нейната обеца, която преди седмица изгубила в морето. Има много риби в морето, да, но да хванеш точно онази от тях, в която се крие обецата на съпругата ти, е наистина удивително.
Какво ако ви кажем, че втората история също е от Норвегия и се случва не след седмица, а след цели 10 години? През 1979 година 15-годишният Робърт Йохансън отишъл за риба. Както при предишната история, Робърт хваща голяма треска, която смята да отнесе у дома. Баба му решава да приготви рибата за вечеря, но когато я разрязва, тя открива диамантен пръстен. Пръстенът обаче, не е непознат за нея. Бабата веднага разпознава бижуто, тъй като то е семейна ценност, която тя изгубила в морето преди цели 10 години.
Джон Крос от Вирджиния също изгубва пръстена си през 1980 година по време на силна буря. Две години по-късно той открива пръстена си в една риба, която му била поднесена в любимия му ресторант в Шарлотсвил. Как става така, че хората продължават да откриват свои изгубени бижута в коремите на рибите?
Как ще реагирате, ако ви кажем, че ще дадем обяснение на тези феномени, но преди това – още една забележителна история.
Шансовете да загинеш в морето са наистина ниски, но ако името ви е Хю Уилямс, изглежда шансовете ви се доближават до невъзможното. На 5.12.1664 година един кораб потъва в близост до брега на Уелс. Всички 81 пасажера загиват, освен един от тях. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1785 година друг кораб потъва в близост до Уелс. Всички 60 души умират, освен един човек. Името му е Хю Уилямс.
На 5.12.1820 година трети кораб потъва до Уелс. 25 души се удавят, но познайте кой е единственият, който успява да се спаси…. Хю Уилямс.
На 10.07.1940 година британски траулер бива унищожен от немска мина. Само двама души оцеляват при атаката. И двамата се наричат Хю Уилямс.
Нищо не описва по-добре тези случайности повече от факта, че петима от най-популярните мъже – Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Лев Троцки, Йосип Тито и Зигмунд Фройд – са имали нещо общо помежду си. Всички те са живели във Виена по едно и също време, преди да станат толкова скандални. Всяка сутрин те се разхождали в един и същи парк и често пиели кафе в едно и също заведение. Петимата мъже не знаели за съществуването си един за друг, преди да заживеят във Виена. Интересното е, че това са петимата мъже, които промениха историята на Европа и света.
От всички градове в Европа, какъв е шансът точно тези мъже да са живели на едно и също място? Какъв е шансът мъже с еднакви имена да оцелеят в четири корабокрушения, при които умират всички други пасажери? Какъв е шансът толкова много хора да открият изгубените си бижута в коремите на рибите?Какъв е шансът много политици да имат толкова големи прилики помежду си? И – всички искаме да знаем – какъв е шансът един китайски актьор толкова често да влияе на фондовата борса?
Истината е, че шансовете са наистина големи. Възможността тези очевидно необикновени събития да се случат на вас, е наистина малка, но възможността да се случат на някого по света е наистина, наистина голяма – всъщност почти 100%. Всички сме чували за закона за големите числа, но математиците от Харвард Пърси Дааконис и Фредерик Мостелър създават нов закон, наречен „Закон за наистина големите числа“. Според този закон, ако имаме за пример достатъчно голям брой (хора например) или размер, всяко екстравагантно и невъобразимо нещо е възможно да се случи и то в доста големи проценти, независимо колко невероятно е то. Точно както теоремата за „безкрайната маймуна“ твърди, че една стая, пълна с маймуни, които натискат случайни бутони на пишещи машини, ако имат достатъчно време, ще напишат всички творби на Шекспир.
В ежедневието не ни се случват толкова необичайни и запомнящи се неща, а напротив – точно обратното се случва. Въпреки това, запомняме по-странните неща, като по този начин ги правим още по-необичайни. Представете си, че участвате в симулация, в която шансовете дадено нещо да се случи са 0.1%. Следователно възможността това необикновено нещо да НЕ се случи, са 99.9%. Aко повторим тази симулация 1000 пъти, шансовете необикновеното нещо да НЕ се случи поне веднъж, са 36.8%. В такъв случай, шансовете даденото нещо да се случи, ако повторим симулацията 1000 пъти, сега са 63.2%. Повторете симулацията 10 000 пъти и шансовете за това рядко нещо да се случи, вече ще са 99.995%.
Нека си представим, че Земята е една гигантска симулация, на която има 7 милиарда души, участващи в техни собствени симулации всеки ден, просто живеейки живота си. Шансовете нещо наистина необичайно да се случи на някой от тези 7 милиарда човека, е почти 100%. Тъй като хората са голям брой, всичко, което може да се случи, ще се случи… рано или късно. Но разбира се, когато тези невероятни неща се случат, те получават огромно внимание от медиите, което от своя страна ги прави още по-невероятни и още по-възможни.
И все пак, ние продължаваме да игнорираме нещата, които сме свикнали да се случват ежедневно. Грубо казано, около 7 милиарда риби биват уловени всеки ден от хората и вероятно нито една от тях няма в себе си нечий диамантен пръстен. Но когато се замислим за размерите на Земята и нейните заселници, както и за всички неща, които всеки един от тези хора прави ежедневно, фактът, че някой не е открил пръстена си в стомаха на някоя риба, изглежда по-невероятен, отколкото, ако някой действително открие изгубеното си бижу.
