Даян Дайс вече била отхапала част от сандвича си, когато забелязала нещо върху хляба. На него имало лице на жена – и по-конкретно лицето на Дева Мария. Даян поставя сандвича в прозрачна пластмасова кутия и го поставя на нощното си шкафче, от където Дева Мария я „гледала“ и „пазела“ през следващото десетилетие. Когато слухът за необичайния сандвич се разпространил, Даян разбрала, че не е единствената, която вижда лице върху сандвича си. През 2004 година тя го продава на казино в Лас Вегас за цели 28 000 долара.
Вероятно звучи странно, че лицето на Дева Мария се е появило върху сандвич, но всъщност това се случва непрекъснато. Различни хора твърдят, че са видели лицето ѝ върху бисквити, стъкло и дори при мозъчен скенер. Хората откриват и лицето на Исус върху различни видове храни.
Но този феномен не се ограничава единствено с лица на личности, свързани с религията. В Япония дори има музей, в който има над 1700 камъчета, на които като че ли се виждат човешки лица, включително това на Елвис Пресли. Хората виждат лица в облаци, петна от мастило, повърхността на Луната и дори в автомобила си. Това се случва толкова често, че преди няколко години автомобилни дизайнери бяха притеснени относно това как „лицето“ на новия модел коли ще афектира върху продажбите им.
Този феномен разбира се си има име – парейдолия ( буквално преведно от гръцки – „грешна форма“).
Човешкият мозък е превъзходно приспособен към възприемането на лица – всъщност има цял дял от мозъка, наречен „fusiform gyrus”, който се занимава точно с това. Неговите функции могат да бъдат забелязани още от ранна детска възраст – проучвания посочват, че малко след раждането бебетата показват по-голям интерес към изображения, върху които има правилните форми на човешкото лице, отколкото към изображения, при които формите на лицето са неправилни.
Невроните са толкова свръхчувствителни, че „крещят“ „ЛИЦЕ!“ в множество ситуации, когато всъщност изображението или предметът, който виждаме не изобразява човешко лице. Тези сложни умения за откриване на лица, съчетани с импулса на мозъка да отличава значимото от хаоса, който ни заобикаля, е причината, поради която виждаме лица, там където няма такива. Обикновено това не е нищо повече от тълкуване на визуални данни от ума ни, но някои творци умишлено използват естественото ни предразположение към това да виждаме лица – като Салвадор Дали в своята картина „Paranoiac Face”, както и в “Madonna of the Birds”.
Няма нищо лошо в това да виждаме лица в заобикалящите ни предмети. Парейдолията е често срещан феномен, който е широко разпространен сред хората и различните култури, макар че съществуват индивидуални различния. Учените са установили, че жените виждат лица в предмети много по-често отколкото мъжете. Те смятат, че причината се крие в това, че жените проявяват по-голям интерес към социалната информация. Освен това, хората, вярващи в паранормалното или в определена религия са по-склонни да виждат лица, отколкото невярващите.
Интересното е, че парейдолията не се ограничава само сред хората. Проучвания посочват, че макакът резус също вижда лица в предметите, които го заобикалят. Все още не е ясно дали други видове животни, различни от приматите, също са склонни да виждат лица.
