Изразът „Хюстън, имаме проблем” е толкова известен, че го употребяват дори децата. Но малко известен факт е, как точно е решен проблемът, възникнал при първото кацане на Луната. За да се осъществи тази малка стъпка, която се явява голям скок за човечеството, важна роля изиграла една интелигентна жена.
Аполо 11 е първият космически кораб, пилотиран от екипаж и достигнал Луната. Аполо 11 излетял от Земята на 16 юли 1969г. и кацнал на Луната на 20 юли 1969г. Това е голямо събитие за световната космонавтика. Много хора знаят името на първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг… Но зад тази голяма стъпка за човечеството стои цял екип от учени и специалисти от НАСА. Другите членове от екипажа на Apollo 11 са Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Маргарет Хамилтън е водещ програмист на Аполо програмата. На една от историческите снимки Маргарет показва разпечатка на кода, използван за осъществяване на полета до Луната. Изходният код е задействал бордовия компютър AGC ( „Apollo Guidance Computer“) при излитането му от космическия център Кейп Кенеди във Флорида.
Преди 48 години кодовете са се пишели ръчно и след това са били вкарвани в програмата. Интересен факт е, че използваният вид памет се наричал „LOL memory“. Съкращението означавало“little old lаdies“, тоест кодовете се печатали предимно от жени. Маргарет Хамилтън споделила, че тази задача била възлагана на жените, не защото са ги ценели и уважавали, а тъкмо обратното. Програмирането се смятало за лесна дейност, просто печатане, като машинописна машина. На отдела, в който се създава софтуера, не гледали като на важно нещо.
В днешният компютърен свят, вече знаем колко важно е програмирането и тази задача се възлага на най-гениалните мъже. С какво обаче Маргарет Хамилтън е заслужила да остане в историята на програмирането и космонавтиката? За да заслужи ръкостискане с президентите на САЩ има и друга причина. Системата отказала малко преди достигането на Луната. Радарът започнал да засипва бордовия компютър със свръх информация. Това го довело до прегряване и можело да обрече мисията на фатален край. Главният програмист обаче била предвидила такава ситуация, затова специалистите успели да презаредят компютъра на Аполо 11, като избрали най-важните данни за приземяването на Луната. Това позволило на екипажа да осъществи предвиденото меко кацане на нашия естествен спътник.
Приблизително 102 ч. след излитането, лунният модул на разстояние 110 км. от повърхността се отделил, забавяйки траекторията си. Маневрата се извършвала откъм близката към Земята страна на Луната. Връзката с Контролния център и главния Команден модул била постоянна. Спускаемият модул Ийгъл, преминавайки на ръчен режим и насочван и съветван от Хюстън, прелитайки над 180 метров кратер, успява успешно да се прилуни. Точният час на това световно събитие е 20 ч. 17 мин. 42 сек., измерен по Координирано универсално време ( UTC).
Това уникално събитие не би било възможно без предвидливостта и острия ум на Маргарет Хамилтън. В онова начално за програмирането и космонавтиката време, една жена изиграла важна роля за осъществяването на бляновете на хората да се докоснат до Луната. И ако първият човек, стъпил на Луната, е мъж, то както казват „Зад победите на всеки велик мъж, стои една велика жена.”
Днес Маргарет Хамилтън е на 81 години и продължава да работи, оглавявайки компанията „Hamilton Technologies“.
