Още

    Появата на кърпите и тяхната хилядолетна история

    Днес в банята и кухнята на всеки дом виси кърпа. По-скоро, не една, а няколко: за лицето, ръцете, краката, тялото, за кухненските съдове. Този домашен атрибут е толкова привичен, че хората просто не се замислят за неговата уникалност.

    Основната функция на кърпата е да отстрани остатъци от влага – и е важно да се отбележи, че от хиляди години не е намерена нейна алтернатива. Историята на кърпите се измерва с много векове, откакто хората току-що били усвоили отглеждането на селскостопански култури.

    Първата суровина за тъкане в древните цивилизации бил ленът. Отглеждали го в Древен Египет, Вавилон, Асирия. Ленената тъкан се смята за най-старата в човешката история, с възраст не по-малко от 10 хиляди години. Древните тъкачи успели да създадат толкова фин ленен плат, че тялото се виждало през 5 негови слоя, а дреха от лен можела да мине през пръстен.

    Кърпа тип „рушник“

    Ленът има добри бактерицидни свойства. Той не задържа нито бактерии, нито гъбички. Отлично абсорбира влагата и изсъхва бързо. Всички тези свойства го направили популярен още преди хиляди години. Лесно е да се предположи, че първите кърпи започнали да се правят от лен, а тази практика се запазила десетки векове.

    Римляните надминали всички древни народи по грижи за чистотата на тялото. За тях измиването се превърнало в култ. Водните процедури били достъпни за всички: богати сенатори, обикновени граждани, легионери и роби. В градовете на Римската империя прокарвали акведукти и строели бани, за да могат римляните да се наслаждават на водни процедури по всяко време.

    А след къпане гражданите на империята изтривали телата и лицата си с ленени кърпи. Освен посещения на банята, римляните се миели сутрин, затова не можели да минат без кърпи. Така ленът дълго време заемал водеща позиция в културата на измиването и къпането.

    Но на някому в Близкия изток хрумнало да тъче кърпи, използвайки технологията за тъкане на килими. Така на бял свят се появили хавлиените кърпи. Те били меки и пухкави. При тях ленът бил заменен с памук.

    Източната култура на водните процедури не отстъпала на римската. Ясно било, че в ориенталските бани не можело без кърпи. Там се ходело с цял комплект – за главата, раменете, гърдите, краката.

    Изработените от памук хавлиени кърпи били широко разпространени в Европа и Изтока през ХVІІІ век. Памучната тъкан е по-мека, по-нежна и абсорбираща водата от ленената. Влакънцата на хавлиите създавали приятен масажен ефект и не дразнели кожата. Така историята на кърпите се издигнала на ново ниво.

    Следващото изобретение били „вафлените“ кърпи. По своята структура те напомняли съвременните сладкарски изделия – вафлите. В интерес на истината, шивачите на дрехи не проявили интерес към тази нова тъкан – но кърпите от нея започнали да се търсят. Първите вафлени кърпи за вафли се тъчели на ръка. За един ден майсторът успявал да изтъче 2-3 броя. Затова и цената им била по-висока от тази на ленените. Едва след 1890 г., когато тъкачната промишленост напълно се механизирала, грубоватите ленени изделия започнали да губят позиции. Хавлиените и вафлените кърпи наводнили пазара и започнали да го доминират.

    Кърпи за еднократна употреба тип „„спанлейс“.

    Но днес ленът и памукът вече не са основните компоненти, от които се правят кърпите. Заменили ги синтетичните влакна и микрофибрите – платно от микровлакна с капилярна структура. Кърпите от микрофибри са изключително меки, леки и отлично поглъщат влагата. В практиката се използват и кърпи за еднократна употреба, изработени от нетъкан текстил – „спанлейс“.

    Най-класическата ленена кърпа в Източна Европа е т. нар. „рушник“. В зависимост от предназначението си рушникът бил различен. „Пътен“ рушник използвали търговците и поклонниците. В „родилния“ рушник повивали новороденото бебе. С „кръщелния“ рушник го изтривали след кръщението. „Сватбеният“ се използвал за дарове при сватби. Най-официалният рушник бил „хлебосолният“ – върху него поднасяли хляб и сол на видни гости. Той и до днес се използва в някои източноевропейски страни при посрещането на официални делегации.

    „Хлебосолен“ рушник върху който се поднася хляб и сол на видни гости.

    Класическият ленен рушник е широк 40 см и дълъг 3 метра. Украсен е с различни бродерии, изобразяващи птици, зверове, приказни животни, също кръстове, растения, геометрични фигури. До XVIII век изображенията по рушника имали сакрално значение – но постепенно то се загубило и сега върху него нанасят просто обикновени орнаменти. Въобще, днес на украсата на кърпите се отделя голямо внимание, защото естетическата наслада излиза на преден план.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови