background img
мар. 16, 2019
379 Views

Появата на кърпите и тяхната хилядолетна история

Автор:

Днес в банята и кухнята на всеки дом виси кърпа. По-скоро, не една, а няколко: за лицето, ръцете, краката, тялото, за кухненските съдове. Този домашен атрибут е толкова привичен, че хората просто не се замислят за неговата уникалност.

Основната функция на кърпата е да отстрани остатъци от влага – и е важно да се отбележи, че от хиляди години не е намерена нейна алтернатива. Историята на кърпите се измерва с много векове, откакто хората току-що били усвоили отглеждането на селскостопански култури.

Първата суровина за тъкане в древните цивилизации бил ленът. Отглеждали го в Древен Египет, Вавилон, Асирия. Ленената тъкан се смята за най-старата в човешката история, с възраст не по-малко от 10 хиляди години. Древните тъкачи успели да създадат толкова фин ленен плат, че тялото се виждало през 5 негови слоя, а дреха от лен можела да мине през пръстен.

Кърпа тип “рушник”

Ленът има добри бактерицидни свойства. Той не задържа нито бактерии, нито гъбички. Отлично абсорбира влагата и изсъхва бързо. Всички тези свойства го направили популярен още преди хиляди години. Лесно е да се предположи, че първите кърпи започнали да се правят от лен, а тази практика се запазила десетки векове.

Римляните надминали всички древни народи по грижи за чистотата на тялото. За тях измиването се превърнало в култ. Водните процедури били достъпни за всички: богати сенатори, обикновени граждани, легионери и роби. В градовете на Римската империя прокарвали акведукти и строели бани, за да могат римляните да се наслаждават на водни процедури по всяко време.

А след къпане гражданите на империята изтривали телата и лицата си с ленени кърпи. Освен посещения на банята, римляните се миели сутрин, затова не можели да минат без кърпи. Така ленът дълго време заемал водеща позиция в културата на измиването и къпането.

Но на някому в Близкия изток хрумнало да тъче кърпи, използвайки технологията за тъкане на килими. Така на бял свят се появили хавлиените кърпи. Те били меки и пухкави. При тях ленът бил заменен с памук.

Източната култура на водните процедури не отстъпала на римската. Ясно било, че в ориенталските бани не можело без кърпи. Там се ходело с цял комплект – за главата, раменете, гърдите, краката.

Изработените от памук хавлиени кърпи били широко разпространени в Европа и Изтока през ХVІІІ век. Памучната тъкан е по-мека, по-нежна и абсорбираща водата от ленената. Влакънцата на хавлиите създавали приятен масажен ефект и не дразнели кожата. Така историята на кърпите се издигнала на ново ниво.

Следващото изобретение били „вафлените“ кърпи. По своята структура те напомняли съвременните сладкарски изделия – вафлите. В интерес на истината, шивачите на дрехи не проявили интерес към тази нова тъкан – но кърпите от нея започнали да се търсят. Първите вафлени кърпи за вафли се тъчели на ръка. За един ден майсторът успявал да изтъче 2-3 броя. Затова и цената им била по-висока от тази на ленените. Едва след 1890 г., когато тъкачната промишленост напълно се механизирала, грубоватите ленени изделия започнали да губят позиции. Хавлиените и вафлените кърпи наводнили пазара и започнали да го доминират.

Кърпи за еднократна употреба тип “„спанлейс“.

Но днес ленът и памукът вече не са основните компоненти, от които се правят кърпите. Заменили ги синтетичните влакна и микрофибрите – платно от микровлакна с капилярна структура. Кърпите от микрофибри са изключително меки, леки и отлично поглъщат влагата. В практиката се използват и кърпи за еднократна употреба, изработени от нетъкан текстил – „спанлейс“.

Най-класическата ленена кърпа в Източна Европа е т. нар. „рушник“. В зависимост от предназначението си рушникът бил различен. „Пътен“ рушник използвали търговците и поклонниците. В „родилния“ рушник повивали новороденото бебе. С „кръщелния“ рушник го изтривали след кръщението. „Сватбеният“ се използвал за дарове при сватби. Най-официалният рушник бил „хлебосолният“ – върху него поднасяли хляб и сол на видни гости. Той и до днес се използва в някои източноевропейски страни при посрещането на официални делегации.

„Хлебосолен“ рушник върху който се поднася хляб и сол на видни гости.

Класическият ленен рушник е широк 40 см и дълъг 3 метра. Украсен е с различни бродерии, изобразяващи птици, зверове, приказни животни, също кръстове, растения, геометрични фигури. До XVIII век изображенията по рушника имали сакрално значение – но постепенно то се загубило и сега върху него нанасят просто обикновени орнаменти. Въобще, днес на украсата на кърпите се отделя голямо внимание, защото естетическата наслада излиза на преден план.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title