От прастари времена хората издигат в култ природните стихии. Човешките страхове идват от невъзможността да се обяснят причините за тяхната поява. След това и от всички трудности, съпътстващи борбата с последиците им. Особена опасност представляват бедствията, свързани с разрушителната мощ на водата. Хората предполагат, че водите са обитавани от различни зли духове, по чиято воля стават всички наводнения, потопи и разрушения. Различните народи имат различни представи за вида на злите духове.
В България от дълбока древност се носи славата на страшните водоеми в Родопско. Още след Освобождението (1878 г.) на първите изследователи-етнолози и фолклористи им прави впечатление, че по тези места в абсолютно всеки източник на течаща вода – чешма, ручей, поток или река – има поставен “белег” (бележка) , т. е. белязан е от човешка ръка. Когато човек замръкне в близост до водата, той поставя такъв белег, за да се предпази от страховитото същество, което живее във водата. Белегът/ “бележката” – това са конци или парцали от дрехата на човека. Символният смисъл на хвърлянето им е злият дух от дълбините да бъде омилостивен с частицата дреха, за да не се разлюти и да излезе от водата.
Различните парцали и конци във водоемите стоят и гният, без да смее човешка ръка вече да се доближи до тях. Само при вида на злия дух на водата нощно време човек може да “урадиса” (да си загуби ума, да полудее). За да се предпази е нужно да стои неподвижно и в пълна тишина.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
