background img
мар. 11, 2017
4975 Views

Злите духове на водата

Автор:

От прастари времена хората издигат в култ природните стихии. Човешките страхове идват от невъзможността да се обяснят причините за тяхната поява. След това и от всички трудности, съпътстващи  борбата с последиците им. Особена опасност представляват бедствията, свързани с разрушителната мощ на водата. Хората предполагат, че водите са обитавани от различни зли духове, по чиято воля стават всички наводнения, потопи и разрушения. Различните народи имат различни представи за вида на злите духове.

В България от дълбока древност се носи славата на страшните водоеми в Родопско. Още след Освобождението (1878 г.)  на първите изследователи-етнолози и фолклористи  им прави впечатление, че по тези места в абсолютно всеки източник на течаща вода – чешма, ручей, поток или река –  има поставен “белег” (бележка) , т. е. белязан е от човешка ръка. Когато човек замръкне в близост до водата, той поставя такъв белег, за да се предпази от страховитото същество, което живее във водата. Белегът/ “бележката” – това са конци или парцали от дрехата на човека. Символният смисъл на хвърлянето им е злият дух от дълбините да бъде омилостивен с частицата дреха, за да не се разлюти и да излезе от водата.

Различните парцали и конци във водоемите стоят и гният, без да смее човешка ръка вече да се доближи до тях. Само при вида на злия дух на водата нощно време човек може да “урадиса” (да си загуби ума, да полудее). За да се предпази е нужно да стои неподвижно и в пълна тишина.

Какво представляват въпросните зли духове? Не е задължително те да имат страшен вид. Много често това са женски юди – самодиви или самовили. Наглед те са чудни хубави, шумни и засмени млади жени. Говорят помежду си на висок глас, пеят и танцуват. Край тях понякога се чуват и детски гласове. Носят бяла премяна или самодивска риза. Танцът им е прочутото самодивско хоро, което се вие в близост до водата. Целта им е да подмамят погледа на някой замръкнал до водата мъж, да го привлекат вътре, като го поканят да се къпе с тях, и да го удавят. Самодивите (самовилите) са вещици – дяволски слугини. Имат способността да летят, а силата им се крие в дрехата – вземе ли им я някой мъж, те стават обикновени жени и му се покоряват. Срещу тези зли духове се ползва светена вода, змийска кожа или чесън. Човек трябва да се кръсти и да отправи молитва види ли въпросните дяволски създания.

Българите вярват, че всеки от опасните водоизточници има свой “стопан”, който е негов владетел и с когото много трябва да се внимава. “Стопанът” обикновено приема образа на някое животно – овен, жаба, патица, бик, риба, но най-често е змия. Всъщност той не е реално животно, а омагьосано. Той е повелителят на извора, неговият цар (воден цар или змей). Всички местни знаят на кой извор какво животно му е “стопан”. Те внимават да не му посегнат или да не го обидят, иначе той не им сторва зло. Стопанът вреди най-често на странниците, а не на местните жители. В определени дни от годината изисква да му се прави курбан, за да не предизвика наводнение, да залее хорските градини, да отвлече добитъка или най-лошото – да пожелае удавници.

В народните поверия се разказва, че змейовете също имат навика да се крият във водите. И когато някоя красива девойка отиде да си мие косата сама на извора, змеят излиза, грабва я и я отнася на долната земя. Буйната течаща вода, която повлича, залива и разрушава, характеризира хаоса и неизвестността в мирогледа на древните. Водата тревожи и плаши. В следствие на това се вярва, че дълбините й крият змейове, омагьосани животни и дяволски създания.

 

Етикети:
·
Категория:
Мистерии

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title