Градът Жеводан бил тихо и уединено планинско кътче в южна Франция преди през 1764 година да се появи кръвожадният звяр, който убива повече от 3000 души – най-често жени и деца.
Първият човек забелязвал звяра е млада жена, която се грижела за добитъка си, когато била нападната. За щастие животните, за които се грижела, успели да прогонят звяра и тя да остане невредима. Следващата му мишена обаче, нямала този късмет. Малко по-късно през 1764 година младеж на име Жан Буле бил убит от животното.
Повече от 100 смъртни случая, при които жертвите били издрани с нещо като остри зъби и нокти, били приписани на звяра. Новините за ужасното смъртоносно чудовище привлякло вниманието на обществеността. Пресата непрестанно съобщава подробно за нападенията, описвайки звяра като подобно на вълк същество с червеникава и черна козина, широки гърди, огромна уста и много остри зъби.
Първоначално местните власти, предвождани от Жан Баптист Дюхам, събират група от около 30 000 доброволци, които да заловят и убият чудовището. Те дори предлагат възнаграждение, равняващо се на годишната заплата на огромна част от населението на града за всеки, който успее да убие звяра. Но въпреки сериозните опити на гражданите на Жеводан, атаките на чудовището не спират.
Проблемът станал толкова сериозен, че привлякъл вниманието на царя. Луи XV изпраща двама професионални ловци на вълци – Жан Шарл д‘Еневал и сина му Жан-Франсоа, които имали задачата да убият звяра. Те прекарали 4 месеца в опити да изпълнят успешно своята мисия, но планинският терен затруднявал придвижването им и те не успели да заловят чудовището.
Царят прекратява мисията им и на тяхно място изпраща собствения си охранител – Франсоа Антоан. Антоан и неговият екип от мъже успели да убият вълк, който бил висок 80 сантиметра и дълъг цели 170 сантиметра дълъг. Те получават наградата си от Луи XV и за кратък период от време терорът над населението на Жеводан бил прекратен.
Атаките обаче се подновяват и след всяко нападение описанието на звяра ставало все по-фантастично от последното. Някои твърдели, че той имал свръхестествени способности, други, че можел да се движи на задните си крака, а трети – че бил наполовина вълк, наполовина човек. Масовата истерия се засилвала, а повторна помощ от Луи XV нямало, затова местните решават да се съберат и да решат проблема си веднъж завинаги сами. Местен фермер на име Жан Каст излежавал присъда в затвора, но бил освободен, за да се включи в екипа и да залови звяра.
Жан Каст прострелва и убива голям вълк и получава признание за убийството на звяра от Жеводан, с което се слага край на терора. Според някои легенди стомахът на чудовището било отворено, а в него имало човешки останки – причината, поради която хората сметнали, че Каст е убил истинския звяр.
Макар че атаките над гражданите на Жедован спират, хората не достигат до консенсус относно това какъв точно е бил звярът. Дебатите между учени и историци продължават дори до днес. Каквато и да е истината, чудовището все още не е забравено. То се превръща в популярна история, по която са създадени множество книги, филми и телевизионни предавания.
